Харун и морето от приказки
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Харун и морето от приказки». Краткое содержание книги:
В този момент Фарфар?, която не откъсваше очи от Воина-Сянка и в тях се четеше нещо като обожание и преданост, не издържа и избухна:
— Но това е най-неприятната новина на този свят! И без това щеше да ни е почти невъзможно да го победим дори веднъж, а сега вие ни заявявате, че ще трябва да се сражаваме два пъти!
— Точно така — заръкомаха мрачно Сянката на Мудра. — На всичкото отгоре новият раздвоен Хатам-шуд, този човек-сянка и сянка-човек, разруши дружеските взаимоотношения между чупвалите и техните Сенки. Сега много от Сенките се бунтуват, задето са съединени с чупвалите в краката, и кавгите са повсеместни.
— Тъжни времена настанаха — заключи с ръкомахане Мудра. — Чупвалите не могат да се доверят дори на собствените си Сенки.
Настъпи мълчание, докато генерал Китаб и принц Боло обмисляха думите на Мудра и неговата Сянка. Накрая Боло избухна.
— Откъде накъде трябва да вярваме на това създание? Та той самият каза, че е изменил на собствения си предводител! Сега и с предатели ли трябва да се съюзяваме? Откъде да знам, че това не е поредното му вероломство, някой дълбоко замислен план или хитроумна клопка?
Генерал Китаб, който поначало беше най-кроткият от всички познати на Харун, нищо че умираше да поспори разпалено на каква да е тема, порозовя от гняв и като че ли леко се разду.
— Гръм и мълнии, Ваше височество — изрече той накрая. — Тук аз командвам! Дръжте си езика зад зъбите, защото иначе ви връщам обратно в Гъп и някой друг ще трябва да спасява драгоценната ви Бърборана вместо вас, което хич няма да ви хареса, гръм и мълнии!
Докато Фарфар? видимо засия от това сгълчаване, Боло заприлича на гръмоносен облак, но си замълча.
И слава Богу, защото Сянката на Мудра направо обезумя, като чу изблика на принца: ту ставаше огромна и започваше да се чеше цялата, ту придобиваше очертанията на огнедишаща ламя, ту се превръщаше в поредица от приказни създания — грифон, трол и какво ли не още. Докато Сянката се гънеше по този възбуден начин, самият Мудра отстъпи няколко крачки назад, облегна се на един пън и се престори на крайно отегчен — разглеждаше ноктите си, прозяваше се, мърдаше пръсти…
„Добри партньори са Воинът и неговата Сянка — мислеше Харун. — Играят съвършено различни роли и никой не може да се досети какво всъщност мислят и дали мислите им имат нещо общо и с двете роли.“
Генерал Китаб се приближи до Мудра с огромно, дори прекалено почитание.
— Гръм и мълнии, Мудра, ще ни помогнеш ли? Няма да ни е лесно в Мрака на Чуп. Имаме нужда от приятел като теб. Голям Воин и прочие. Какво ще кажеш?
Принц Боло се цупеше в дъното на полянката, докато Мудра крачеше напред-назад и размишляваше. След което отново взе да жестикулира.
— Да, ще ви помогна — запревежда Рашид. — Жрецът трябва на всяка цена да бъде победен. Но се налага да вземете едно решение.
— Обзалагам се, че знам какво ще поиска — злобно зашепна Фарфар? в ухото на Харун. — Същото, което трябваше да решим още преди да тръгнем от Гъп: кого пръв ще спасяваме? Бърборана или Океана? Между другото… — изчерви се внезапно тя, — нали е страхотен! Направо е жесток, невероятен и толкова умен! За Мудра говоря.
— Знам за кого говориш — отвърна Харун и усети бодежи на ревност. — Бива си го, горе-долу.
— Горе-долу? — изсъска Фарфар?. — Само си го бива, значи? Как можеш изобщо…
Тук обаче тя млъкна, защото Рашид отново се зае да превежда на Мудра:
— Както ви казах, сега има двама Хатам-шудовци. Единият от тях в този миг държи в плен принцеса Бърборана в Цитаделата на Чуп и възнамерява да зашие устните й на Празника на Безабан. Другият, длъжен съм да ви кажа, се намира в Старата Зона, където крои замисли как да погуби Океана на Приказните потоци.
Принц Боло бе обзет от нов изблик на гняв.
— Каквото и да ми кажете, генерале — изкрещя той, — човекът трябва да е на първо място, преди Океана, в каквато и опасност да се намират и двамата! Трябва да мислим преди всичко за Бърборана, за моята любов, за моето ненагледно момиче. Трябва да спасим нейните устни като череши от иглата на Жреца и то без да се бавим дори миг! Какво ви става, бе хора? Кръв ли тече във вените ви? Генерале и вие, господин Мудра, мъже ли сте или… или… сенки?