Отвъд полунощ
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд полунощ». Краткое содержание книги:
Гордостта и неутолимата страст ще направят живота на двете съперници Ноел и Катерин мъчителна броеница от ад и рай, от възторг и падение. Магьосникът Шелдън ще ви накара да забравите всичко, докато не прелистите и последната страница.
— Приятели — каза той, — ние пихме за най-красивото момиче в света и му поднесохме чудесни подаръци за рождения ден, но аз имам един подарък, който е голямата изненада. — Сияещ от щастие, Сорел погледна Ноел, после се обърна към гостите: — Ние с Ноел ще се оженим!
Чуха се одобрителни възклицания и гостите се втурнаха да тупат Сорел по гърба и да пожелават щастие на бъдещата булка. Ноел седеше, усмихваше се и шепнеше благодарности. Един от гостите не стана. Той седеше в най-отдалечения край на залата, пушеше с дълго цигаре и наблюдаваше сцената с язвителна усмивка. По време на вечерята Ноел усещаше, че я гледа. Беше висок, много слаб мъж с изразително, мрачно лице. Сякаш се забавляваше с това, което става наоколо по-скоро като наблюдател, отколкото като гост.
Ноел улови погледа му и се усмихна.
Арман Готие беше от най-видните режисьори във Франция. Ръководеше Френския репертоарен театър и постановките му се посрещаха възторжено в цял свят. Ако Готие поставеше пиеса или режисираше филм — това беше сигурна гаранция за успех. Имаше репутация, че особено добре работи с актрисите. Беше създал пет-шест от големите звезди.
Сорел попита Ноел:
— Изненадах ли те, любима?
— Да, Филип.
— Искам незабавно да се оженим. Сватбата ще стане на вилата ми.
Над рамото му тя виждаше как Арман Готие я наблюдава със загадъчна усмивка. Приятели откъснаха Филип от нея и когато Ноел се обърна, до нея стоеше Готие.
— Поздравявам ви — каза той. В гласа му звучеше подигравателна нотка. — Хванахте голямата риба.
— Така ли?
— Филип Сорел е едра плячка.
— За някои — може би — отговори Ноел с безразличие.
Готие я погледна изненадан.
— Да не искате да ми кажете, че не ви интересува?
— Нищо не искам да ви кажа.
— Желая ви щастие — понечи да си тръгне режисьорът.
— Мосю Готие…
Той спря.
— Мога ли да ви видя довечера? — тихо попита Ноел. — Искам да говорим насаме.
Арман Готие я изгледа за миг, после сви рамене.
— Както желаете.
— Ще дойда у вас. Удобно ли е?
— Да, разбира се. Адресът е…
— Знам адреса. Дванадесет часа?
— Добре.
Арман Готие живееше в елегантна стара сграда на улица „Марбьоф“. Портиерът придружи Ноел до фоайето, друг прислужник я отведе с асансьора до четвъртия етаж и посочи апартамента на Готие. Ноел позвъни. След няколко мига вратата отвори Готие, облечен в халат на цветя.
— Влезте — покани я той.
Ноел пристъпи в апартамента. Нямаше набито око за тези неща, но почувства, че е обзаведен с чудесен вкус и с ценни предмети на изкуството.
— Съжалявам, че не съм облечен — извини се Готие, — но разговарях по телефона.
Ноел прикова очи в неговите.
— Не е нужно да сте облечен.
Отправи се към канапето и седна. Готие се усмихна.
— И аз имах това чувство, госпожице Паж. Но все пак съм любопитен — защо избрахте мен? Сгодена сте за прочут и богат човек. Убеден съм, че ако си търсите допълнителни забавления, можете да намерите по-привлекателни мъже, положително по-богати и по-млади. Какво искате от мен?
— Искам да ме научите да играя — каза Ноел.
Арман Готие я погледна и въздъхна.
— Разочаровате ме. Очаквах нещо по-оригинално.
— Професията ви е да работите с актьори.
— С актьори — не с аматьори. Играли ли сте някога?
— Не, но вие ще ме научите. — Тя свали шапката и ръкавиците си. — Къде е спалнята?
Готие се поколеба. Животът му беше изпълнен с красиви жени, които се домогваха или да влязат в театъра, или да получат по-голяма роля, или искаха главната роля в нова пиеса, или по-голяма гримьорна. Всички бяха напаст божия. Знаеше, че ще бъде глупак, ако се забърка с още една. Но не беше нужно да се обвързва. Едно красиво момиче му се предлагаше само. Беше много просто да легне с нея, а после да я отпрати.
— Ето там — посочи той една врата.
Гледаше Ноел, която тръгна към спалнята, и се питаше какво ли би казал Филип Сорел, ако знаеше къде ще прекара нощта бъдещата му невеста. Жени! Всичките са курви. Готие си наля коняк и проведе няколко телефонни разговора. Когато най-после влезе в спалнята, Ноел го чакаше гола в леглото. Готие трябваше да признае, че тя е изящно творение на природата. Лицето й беше смайващо, а тялото й — безупречно. Кожата й беше медена с изключение на пухкавия златист триъгълник между краката й. От опит Готие знаеше, че красивите момичета неизменно са самовлюбени и дотолкова погълнати от собствената си егоцентричност, че никакви ги няма в кревата. Смятаха, че като са удостоили с присъствието си леглото на мъжа, това е целият им принос в половото общуване. В крайна сметка се оказваше, че мъжът се люби с неподвижна буца глина, за което се очакваше и да бъде благодарен. Е, добре, може пък да научи тази на нещо.