Нашественици във времето

Две от светлинните кълба висяха под върха на типито и хвърляха меки двойни сенки. Подскачаха като хартиени фенери от случайното раздвижване на въздуха. По вътрешните стени липсваше украса — излъчваха същия мътен гълъбовосив блясък като външните. А на пода с диаметър около четири метра се виждаше единствената мебелировка — единично, твърдо наглед легло и дебели килимчета, а може би възглавнички за сядане.

Стояха и се гледаха неловко. Интересно беше, че вътре Хари май имаше проблеми с разделителната способност на изображението си. Лицето и крайниците се разпаднаха на пиксели колкото захарни бучки, после пак се проясниха.

Шайра ги покани да седнат и излезе.

Берг и Пул сковано придърпаха две възглавнички към средата на помещението и седнаха на няколко сантиметра един от друг. Хари разигра сценката как сяда на леглото, но резкостта на образа беше толкова лоша, че от време на време той изчезваше в облак от неравни пиксели и синът му можеше да види стената през него. Пул се изсмя.

— Благодаря — каза Хари неясно. — Заради материала на стените е. Спира сигнала от капсулата. Каквото виждате, е разсеяното излъчване през вратата.

— Какво става с гравитационните ями?

Хари кимна с главата си от пикселни петна.

— Ти беше прав. Хлътванията съвпадат с точкови маси, всяка по десет милиона тона, разположени в шестоъгълници на по един метър под повърхността, на която стоим… Ето я и Шайра.

Усмихнатото момиче плавно влезе с поднос, върху който имаше три чинии.

— От нашата кухня са. Съжалявам, че няма нищо за вас — обърна се тя към Хари.

Отговорът на виртуалния се изгуби в разфокусирано петно — за щастие, каза си Пул.

Кълбата, очевидно полуразумни, слязоха по-ниско над главите им и заляха с неуместно уютна светлина ястията. Но сякаш не забелязваха присъствието на Хари и минаваха през главата и гърдите му. Той стоически ги пренебрегваше. Пул не беше гладен, но използва подадените му от Шайра прости метални прибори, за да разреже с любопитство порцията си. Храната беше гореща. Имаше нещо с влакна като бяло месо и дебел зелен зеленчук, приличащ на краставичка, но мек като след сваряване. Шайра наля от бутилка прозрачно, искрящо питие в малки сини чашки. Пул го опита и установи, че има сладък мек вкус на алкохол, подобно на лошо вино.

— Добро е — каза той и изтръгна вежлива усмивка от Шайра. — Какво представлява?

— Морска храна — отвърна Берг с пълна уста. — Това месо е на основата на подходяща за ядене гъба. А зелената лигоч е от обработени водорасли.

Шайра леко кимна.

— Струва ми се ефективно — каза Пул.

— Така е — кисело отвърна Берг. — И това е горе-долу единственото му качество. Майк, показаха ми картинки от тяхната Земя. Градовете стрити на прах. Бреговете заобиколени от широки пояси хлорофилна зеленина — крайбрежни ферми. Продукцията на остатъците от обработваема земя на планетата се изнасят в други светове. Явно сложните молекули са на почит и за тях дават добра цена. На каксите. Майкъл, превърнали са цялата планета в един гаден завод.