Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Беше вечер и в стаята за аудиенции подухваше милостив ветрец. Глокта се облегна на стената до прозореца и загледа удължаващите се сенки в града долу.
Лорд-губернаторът го караше да чака. Опитва се да ми покаже, че все още той командва тук, независимо какво казват във Висшия съвет. Но Глокта нямаше нищо против да постои малко сам. Денят му беше изтощителен — бъхтене нагоре-надолу из града в жегата, от една инспекция на стените през втора на портите, до трета на войската. И цял ден в задаване на въпроси. Въпроси, за които май никой няма задоволителни отговори. Кракът му тръпнеше от болка, през гърба му преминаваха бодежи, а ръката му беше прежулена и зачервена от дългото стискане на бастуна. Но нищо по-различно от всеки друг път. Все още стоя на краката си. Добър ден в крайна сметка.
Залязващото слънце беше обвито в пелени от оранжеви облаци, а под него морето сребрееше с последната светлина на деня. Външните стени вече бяха захлупили под огромната си сянка половината от порутените колиби в гетата, а сенките на високите кули на храма лежаха върху покривите на къщите от централната част и бавно пълзяха нагоре по склона към Цитаделата. Хълмовете на континента бяха едва загатнати в далечината форми, потънали в сенки. И пълни с гуркулски войници. Със сигурност и те ни наблюдават, не само ние тях. Гледат ни как копаем рова, как ремонтираме стените и укрепваме портите. Ама колко ли още ще се задоволяват само с гледане? Колко време имаме, преди слънцето да залезе завинаги за нас?
Вратата се отвори и Глокта извърна глава. Примижа от болка при поредното изпукване във врата. Влезлият се оказа Корстен дан Вурмс, синът на лорд-губернатора. Той затвори вратата зад себе си и прекоси стаята с енергично почукване на металните капачки на токовете си по мозайката на пода. О, цветът на младата аристокрация на Съюза. Какво долавям в момента, мириса на благородството? Или някой е пръднал?
— Началник Глокта! Надявам се, не съм ви накарал да чакате?
— Напротив — отвърна Глокта и се запъти към масата. — Точно така става, когато някой закъснява за среща.
Вурмс леко се намръщи.
— В такъв случай моля да ме извините — каза той, но в тона му нямаше и помен от съжаление. — Как намирате града ни?
— Горещ и пълен със стъпала. — Глокта се стовари тежко на един от луксозните столове. — Къде е лорд-губернаторът?
Недоволството на лицето на Вурмс се засили.
— Боя се, че баща ми не се чувства добре и не може да присъства. Надявам се, разбирате, че той е доста възрастен и се нуждае от почивка. Но аз говоря от негово име.
— Сериозно? И какво имате да споделите вие двамата?
— Баща ми е силно загрижен за работата, която предприемате по защитните съоръжения на града. Доколкото разбирам, войниците от кралската армия са изпратени да копаят дупки, вместо да охраняват стените и портата на централната част от града. Надявам се, осъзнавате, че така ни излагате на милостта на местните!
— Местните — изсумтя презрително Глокта — са също поданици на Съюза, макар и с неохота от тяхна страна. И са далеч по-склонни от гуркулите да проявят милост, уверявам ви. Знам от личен опит докъде стига тази на гуркулите.
— Те са диваци! — изсъска Вурмс. — При това опасни! Не сте тук достатъчно дълго време, за да оцените опасността, която представляват за нас! Трябва да поговорите с Харкър. Той има представа как трябва да се действа с местните.
— Поговорих с Харкър и не харесах методите му. Подозирам, че той в момента е в процес на преосмисляне на идеите си долу, в тъмното. По принуда, разбира се. Сигурно в същия този момент мислите му препускат с колкото бързина позволява миниатюрният му мозък. А колкото до загрижеността на баща ви за защитата на града, може да му предадете, че повече не е нужно да се тревожи за това. Тъй като е възрастен и се нуждае от почивка, сигурен съм, че на драго сърце ще прехвърли тази отговорност на мен.
Красивото лице на Вурмс потръпна в гневен спазъм. Отвори уста да избълва някоя ругатня, но очевидно се въздържа. И по-добре. Облегна се на стола и замислено потри пръсти. Когато заговори, тонът му бе благ, а думите — придружени от дружелюбна усмивка. А, време е да започне придумването.
— Началник Глокта, мисля, че подходих към вас… да кажем, с грешния крак…
— При мен това е невъзможно, само единият ми го бива.
Усмивката на Вурмс леко посърна, но той продължи:
— За никого не е тайна, че в момента вие държите по-силната ръка карти, но не забравяйте, баща ми има много приятели в Мидърланд. Аз може да се окажа сериозна спънка за вас, ако реша да ви се опълча, разбира се. Но пък бих могъл да съм ви от огромна помощ…