Двойна заплаха
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Маньяки
Электронная книга - «Двойна заплаха». Краткое содержание книги:
Алекс Крос се е отдал на грижите за семейството си и на частната си практика, но скоро спокойствието му е рязко нарушено. Във Вашингтон вилнее убиец, който екзекутира известни личности на публични места. Жаден за обществено внимание, психопатът превръща престъпленията си в кървави зрелища. В съобщенията си до полицията той открито предизвиква Алекс Крос.
Четири години серийният убиец Кайл Крейг, известен като Мислителя, крои планове как да отмъсти на хората, които са го изпратили в затвора. Въпреки строгата охрана, бившият агент на ФБР успява да избяга. Той се отправя към Вашингтон, за да се разправи лично с детектив Крос.
Дали двамата убийци ще обединят сили, за да се доберат до Алекс Крос?
Тълпата, голяма част от която бе свидетел на убийствата, представляваше странна смесица от гневни, агресивни, уплашени и смутени хора. Първо трябваше да идентифицираме някои от тях като наши свидетели, а след това да се опитаме да накараме всички останали да разчистят мястото.
В главата ми изскочи заглавието на едно бродуейско шоу: „Спри света — искам да се махна“. И наистина исках.
Имаше много полицаи от пътната полиция във Вирджиния, както и щатски полицаи, които всячески показваха нетърпението си. Бри, Сампсън и аз си разделихме нашата част от работния участък. Тя проверяваше самото местопрестъпление за физически улики. Сампсън се бе заел да разследва появата и изчезването на убиеца, което обхващаше голям периметър от Потомак до целия път в Рослин, Вирджиния. С него работеше и екип от полицаи от Арлингтън.
Аз се бях съсредоточил върху престъпника и поведението му по време на двете убийства. За целта се нуждаех от най-добрите свидетели, които можех да открия, и то по възможно най-бързия начин. При местопрестъпление, обхващащо такъв обширен участък, трябваше да го направя, преди движението отново да бъде пуснато. Поне за момента убиецът бе спрял света и никой нямаше да тръгне, преди той да пожелае.
45.
Огледах колите, които бяха най-близо до моста, търсейки сами мъже от бялата раса. Не го разбирайте погрешно. Вярвам, че при подобни ситуации е важен профилът. Колкото повече общо имат свидетелите с престъпника, когото са видели, толкова повече може да се вярва на показанията им — поне според статистиката. А това потвърждаваше и опитът ми при разследванията на безбройните убийства. Затова търсех бели мъже, за предпочитане сами в колите си.
Спрях се на черна „Хонда Акорд“ на разстояние около пет коли назад от надлеза. Мъжът вътре седеше настрани, за да не гледа пред себе си, с притиснат към ухото мобилен телефон. Двигателят на колата работеше, а прозорците бяха вдигнати.
Почуках силно по стъклото.
— Вашингтонска полиция. Извинете, сър. Сър? Извинете!
Той най-после вдигна показалеца си, но без да ме поглежда. Да почакам една минута?
Отворих вратата на колата и му показах картата си.
— Сега, сър? Моля, изключете телефона.
— Трябва да затварям — каза той на този, с когото разговаряше, и излезе от колата. Доколкото видях, мъжът кипеше от яд и раздразнение.
— Полицай, може ли вие, или който и да е друг, да ми кажете докога ще висим тук?
— Няма да е дълго — отвърнах, вместо да му изнеса лекция, че две хлапета току-що бяха загинали. — Но искам да ми кажете какво видяхте да се случва горе, на моста.
Мъжът заговори бързо с дразнещ непукизъм, но разказът му потвърждаваше досегашните ни предположения. Шофьорът на „Хонда“-та спрял секунди след като младежът е бил хвърлен през перилата.
— Отначало не разбрах дали е инцидент, или нещо друго. Само видях автомобилите пред мен да спират внезапно. Сетне съзрях и мъртвото хлапе. — Посочи към моста. — И другото там, горе. Момичето, на което преряза гърлото. Ужасяваща история. Истинска трагедия, нали? — попита, сякаш не можеше сам да си отговори.
— Да. Можете ли да опишете мъжа, който е бил горе, на моста? Убиеца?
— Не съвсем. Носеше една от онези маски за Хелоуин. Сещате ли се, онези гумените, дето се нахлузват на главата? Мисля, че беше с лицето на Ричард Никсън. Не, сигурен съм. Това говори ли ви нещо?
— Да. Благодаря ви за помощта — кимнах на мъжа. — Друг полицай ще дойде да ви разпита за допълнителни подробности.
Следващият свидетел, с когото разговарях, беше шофьор на лимузина. Той ми каза, че убиецът изглеждал по-висок и доста по-тежък от жертвата. Освен това бил облечен с дълго тъмно яке без някакви отличителни белези. После си спомни някои подробности за това, което лудият викал през мегафона.
— Кучият му син крещеше: „Върнах се!“. Това бяха първите му думи.
— Забелязахте ли да държи камера или записващо устройство? — попитах го.
Шофьорът на лимузината поклати глава.
— Съжалявам, честно, не зная. Не съм и видял. Всичко беше толкова объркано.
— И все още е — рекох и потупах мъжа по рамото. — Спомняте ли си още нещо?
Шофьорът на лимузината отново поклати глава.
— Съжалявам.
Успях да поговоря с още няколко свидетели, преди да пуснат движението. По-късно щях да анализирам и обобщя наученото. Ала засега бях събрал достатъчно сведения за първите критични часове. Надявах се, че ще ми е от полза, но много не ми се вярваше. Като човек, който организира шоута на живо, убиецът отлично прикриваше следите си.