Български народни вълшебни приказки
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Български народни вълшебни приказки». Краткое содержание книги:
Шивачите от цялото царство взели да се питат един друг какви ли ще са тия одежди и кой ли ще може да ги ушие.
А най-малкият брат отишъл при един шивач и казал:
— Аз мога да ушия одеждите!
Шивачът погледнал с насмешка окъсаните му дрехи и рекъл:
— Я се махай оттук! Ние сме големи майстори и никой не се наема да ги ушие, та ти ли, просякът, ще ги ушиеш!
— Ще ги ушия — повторил момъкът. — Ако ги започна още тази вечер, на заранта ще ги имаш готови.
— Е, а колко ще ми вземеш? — попитал го шивачът на шега.
— Колко ще ти взема ли? Ще ти взема един шиник лешници, една печена пуйка и една пита. Тази вечер ми дай плата и на сутринта дрехите ще бъдат готови. Ако искаш, мога да ги ушия и в твоя дюкян.
Шивачът пресметнал, че питата, пуйката и лешниците ще му струват най-много тридесет-четиридесет гроша. А ушие ли този момък одеждите, шивачът ще получи каквото си поиска от царя, ако пък не го направи — какво от това, ще нахрани един сиромах.
Купил той пита, печена пуйка и шиник лешници, дал ги на момъка и го оставил в една стая да шие. Момъкът се нахранил с пуйката, а лешниците чупил и ял, чупил и ял чак до сутринта. Когато съмнало, шивачът отишъл при него и го попитал:
— Уши ли одеждите?
Момъкът извадил от джоба си един лешник, счупил черупката му, извадил одеждите и рекъл:
— Ето ги!
После ги сгънал, прибрал ги пак в лешника и му ги дал да ги занесе на царя. Като видял дрехите, царят много се зарадвал, че в царството му има такъв майстор, казал да му дадат злато, сребро и пари колкото си поиска, а одеждите занесъл на царкинята. Щом ги видяла, тя веднага ги познала и си рекла: „Той наистина е тук!“
На другия ден слугите отново отишли да й заръчат да се приготви за венчаване, но тя казала:
— Първо накарайте всички хора в царството да минат покрай мен и да ми кажат по една дума и тогава ще се венчая!
Царските хора съобщили това на господаря си, а той заповядал глашатаите да оповестят: „На сутринта всички поданици да минат покрай царската невеста и да й кажат по една дума! Който не изпълни заповедта на царя, ще бъде наказан!“
На сутринта хората тръгнали към двореца, за да минат покрай царската невеста. Всички се извървели, само просякът, който ушил дрехите на невестата, не се вестявал. Тя се обърнала към царските хора и попитала:
— Има ли още някой в царството?
— Има само един просяк, който е много дрипав, та затова не го доведохме — отговорили те.
Тя пожелала да го доведат. Още отдалеч познала най-малкия син на царя, затичала се към него, прегърнала го и започнала да плаче. Царят и всички, които се били насъбрали там, се зачудили защо ридае хубавата мома. Тогава царската невеста завела момъка при царя и му казала:
— Царю, това е най-малкият ти син! Той намери златното пиле! Моят баща ме даде на него! Ала когато идвахме към твоето царство, намерихме големите ти синове да търгуват в един хан. Качихме ги в каляската, за да си дойдат и те тук, при тебе. Те обаче отведоха моя жених в гората и го вързаха за едно дърво, за да умре от глад, а мен заклеха никому да не казвам. Сега го открих жив и здрав и искам за него да се венчая. Моля те, царю, изпълни молбата ми!
Щом чул това, царят силно се разгневил, веднага наредил да изгонят от царството големите му синове и вдигнал голяма сватба на най-малкия си син. Дал му половината от царството си, а когато умрял, синът взел и другата половина. Той бил много добър цар и всички много го обичали. Понякога дори разрешавал на златното пиле да излиза от кафеза си и да яде златните ябълки.
И толкова добре управлявал царството си, че хората и досега още приказват за него.
Мара Пепеляшка
Живели някога един мъж и една жена. Те си имали хубава щерка на име Мара. Майката и дъщерята все седели край огнището и предели. Един ден Мара поискала да отиде у комшиите да преде заедно с дружките си. Майката й разрешила, но й дала един чувал къдели и й рекла:
— Дъще, ако не изпредеш днеска всички тези къдели, ще се превърна в крава!
Мара отишла у комшиите, прела, прела целия ден, но не могла да изпреде всички къдели и върнала обратно колкото й останали. Прибрала се у дома, взела да чука на вратата и да вика:
— Майко, отвори! Майко, отвори!
И чудом се зачудила, защото чула отвътре само едно „Му-у-у!“. След малко си дошъл и баща й от чаршията с една връзка праз в ръка. Пак чукали и викали двамата и понеже никой не отварял, бащата най-сетне откъртил вратата и що да видят — Марината майка наистина се била превърнала в крава.