Бар „Дивата зона“
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бар „Дивата зона“». Краткое содержание книги:
— О, съжалявам, скъпа. Нараних ли те?
— Не. Няма нищо.
— Защото, знаеш колко мразя да те наранявам. Нали?
— Да.
— Да, какво?
— Зная колко мразиш да ме нараняваш.
— Почти колкото мразя да ме лъжат. Ти не ме лъжеш, нали, скъпа?
— Не.
— Наистина ли никога не си виждала никого от онези мъже преди?
— Не. Разбира се, че не.
— Дори не и в „Дивата зона“?
— „Дивата зона“? — Мили Боже, какво му бяха казали?
— Красавецът с русата коса? Персоналният треньор? — уточни Дейв. — Не си ли се занасяла с него?
— Какво? Не.
— Не ми казвай, че е било с тъпанаря на шофьорското място. Моля те, кажи ми, че имаш по-добър вкус.
— Не разбирам за какво говориш. Не съм виждала никого от тези мъже преди.
— Значи съвсем случайно са минали през „Корал Гейбълс“ и са спрели пред нашата къща, търсейки „Миракъл Майл“?
— Така казаха.
— Която всеки идиот може да намери, и сляп да е.
Сузи не каза нищо. Дори и на нея й звучеше кухо.
Ръката на Дейв като змия се усука около врата й, масажирайки горната част на гръбнака.
— Знаеш ли кое е едно от най-хубавите неща да си доктор, Сузи? — попита той. — Хората те уважават. Мислят си, че понеже си лекар, следователно си достоен човек. Затова са склонни да вярват, каквото и да им кажеш.
Сузи кимна, макар ръката му да не й позволяваше много.
— Например, ако аз кажа на някого, да речем на полицията, че жена ми е била потисната и мрачна напоследък, навярно няма да се изненадат особено, че е посегнала на живота си. Което е едно от другите хубави неща да си доктор — едва ли не жизнерадостно продължи той. — Зная как функционира човешкото тяло. И какво се иска, за да го накараш да спре да функционира. Разбираш ли какво ти казвам, миличка?
— Дейв, моля те…
— Разбираш ли? Простичко „да“ или „не“ е всичко, което се иска от теб.
— Да.
— Добре. — Той отпусна хватката си. — Защото сърцето ми наистина ще се разбие, ако нещо ти се случи. Знаеш това, нали? Отново е достатъчно просто „да“ или „не“.
Сузи затвори очи и избута думата от устата си.
— Да.
— Добре. А сега, защо не си нахлузиш нещо секси? Съпругът ти май се чувства леко възбуден.
Сузи с усилие се надигна от дивана и мълчаливо пое към спалнята.
— Побързай — чу го да казва.
9.
— Джеф, на телефона — провикна се Мелиса от рецепцията, сбутана близо до входа на малкия бутиков салон.
— Моля да ме извините — каза Джеф на жената на средна възраст в черно–тюркоазеното трико. — Защо не изпълните няколко минути на пътечката? Веднага се връщам.
— Казах му, че имаш клиентка — извини се Мелиса, — но той твърди, че било спешно.
Едва бе поел старомодния черен телефон с циферблат от ръката на Мелиса, когато гласът на Том изгърмя в ухото му.
— Тя е с някакъв проклет адвокат — крещеше той.
Джеф притеснено погледна през рамо да види, дали шефът му не е наоколо. Лари обаче бе зает с една млада жена с конска опашка на крос-тренажора. Все пак трябваше да внимава. На работа не се позволяваха лични разговори. Лари може и да беше само няколко години по-възрастен от него и доста уравновесен като за шеф, но все пак му бе началник, а Джеф не искаше да изгуби тази работа. Фитнес „Елит“, разположен над една пекарна, се намираше недалеч от апартамента му и клиентелата бе добра. Не бяха и наполовина толкова превзети, колкото на предишното място.
— Кой е с адвокат? — попита с нисък глас, едва долавящ се през силната рап музика, бумтяща от тонколоните наблизо.
— Кой мислиш? Лейни, ето кой. За кого друг ще говоря, по дяволите?
Джеф реши да не напомня на Том за уикенда.
— Моля те, кажи ми, че не я следиш — прошепна той, прикрил с ръка слушалката, местейки поглед от големите уреди в единия край на помещението към пейките и тежестите в другия. Промени си позата, мъчейки се да избегне едновременно прякото обедно слънце, нахлуващо през широкия преден прозорец и огледалата, които бяха почти навсякъде. Въпреки климатика, в дългия правоъгълен салон £е доста топло, но пък приятният аромат на прясно изпечен хляб, достигащ през вентилаторите, успешно маскираше миризмата на пот, просмукваща се в дървения паркет.
— Разбира се, че я следя — раздразнено каза Том. — Как иначе ще знам къде е? Едва понеделник сутрин е, а тя вече говори с някакъв проклет адвокат.