Съдба
- Автор: Бэгшоу Луиза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдба». Краткое содержание книги:
Години по-късно, на бляскаво парти в Манхатън, красивата Кейт привлича вниманието на медийния магнат Маркъс Броудър. Не след дълго той й предлага брак. На пръв поглед Маркъс е олицетворение на мечтите й: властен, красив, изтънчен и безумно богат. Тайна сватбена церемония в луксозен хотел поставя началото на охолния им съвместен живот.
Но ежедневното пазаруване на скъпи дрехи и бижута, храненето в изискани ресторанти и посещението на салони за красота скоро отегчават Кейт до смърт. Младата жена осъзнава, че копнее за истинска любов и кариера, които да осмислят дните й.
Кейт се осмелява да поиска развод и предизвиква гнева на унизения Маркъс, който заплашва да я унищожи. Тя започва нов живот, но първо трябва да се пребори с миналото си. И да повярва в съдбата, която й е отредила необикновена роля.
— Добре. Благодаря, скъпи — каза Кейт. През тялото й се разля гореща вълна. Да дари всичко за благотворителност? Да започне на чисто с колекциите висша мода? Чисто нови обувки и всичко, което си пожелае? Зачуди се дали да не се ощипе. Боже, да можеха съученичките й да я видят сега!
— Тогава ще си взема само лаптопа. В него има няколко проекта, над които работя…
— Работиш? — Той се засмя. — Искаш да кажеш, че все още не си напуснала работата си?
— Ъ, не.
— Ще се обадя на Флор вместо теб.
Кейт нервно прокара език из вътрешността на устата си.
— Не смяташ, че трябва да работя ли?
— А ти смяташ ли? — отвърна й с въпрос той. — Да се бъхтиш за четиридесет хиляди годишно? Така че да можем да имаме сто милиона и четиридесет хиляди долара? — Той повдигна вежди и Кейт леко се сконфузи, почувствала се нелепо. — Може да съм луд, но предпочитам да имам жена, която да е свежа и готова да ме посреща вкъщи всяка вечер. Или която да е на разположение за обяд, ако поискам. Това не ти ли звучи много по-забавно?
— О, да. — Тя се усмихна и прокара ръка нагоре по бедрото му.
Сервитьорите на заден план се размърдаха.
— Не се безпокой. — Той сякаш четеше мислите й. — Много ще ти хареса. Да ходиш на пазар, където си поискаш. Да се запишеш на курс по пилатес. Да ходиш на фризьор. Остави другите жени да робуват в офисите — ти ще си лежиш на масата за масаж в някой СПА център на Пето авеню, докато двама терапевти масажират гърба и прасците ти. Повярвай ми, за това хората работят цял живот и дори тогава повечето не успяват да го постигнат. Ти просто намери краткия път, скъпа.
Той вдигна глава, огледа се и моментално, почти тичешком, пристигна един сервитьор. Хората край Маркъс винаги правеха така — готови да скочат и изпълнят всяко негово желание.
— Десерт, сър?
Той кимна.
— Ще взема лимонов сладолед с ягодов сос.
— А за госпожата?
Кейт обмисли идеята за лимоновия сладолед. Звучеше й много добре под палещото слънце на Невада. Но Маркъс я гледаше с повдигнати вежди. Не биваше да си помисли, че тя ще се отпусне, ще надебелее, ще изгуби форма.
— Само един освежаващ ментов чай — каза накрая. — Без захар.
— Да, госпожо. Веднага.
Маркъс се усмихна одобрително.
— Права си, Кейт. Ще бъде идеално.
Тя се обади на Емили по пътя към къщи от телефона в самолета, намиращ се на гърба на седалката й. Нямаше нужда да се тревожи — най-добрата й приятелка я подкрепяше, както винаги. Каза й, че се радва за нея.
— Постигна каквото искаше, Кейт. Харесваш ли го?
— Обичам го — обяви Кейт с признателност. Молеше се това да е истина.
— Тогава всичко е чудесно. А и повече няма да ти се налага да търпиш Флор… Помисли за това!
Кейт мислеше за това. Тя се огледа и видя Маркъс в предната част на самолета, където работеше нещо на тънкия си като вафла лаптоп.
— Значи смяташ, че е нормално? Да не работя? Знаеш ли, Флор много ще се зарадва, че няма да си има работа с мен. — Кейт прехапа устни. — Много е странно, някак не ми се ще да й доставя това удоволствие.
— Не се самозаблуждавай. Флор ще се пръсне от завист. И ще се уплаши, че може да й навлечеш неприятности с шефа.
Това беше вярно. Но Флор щеше да се притеснява от нея по-скоро като съпруга. Защото тя повече нямаше да гледа на Кейт като на някаква бизнес заплаха. Ако изобщо някога я бе смятала за такава. И Кейт се изненада колко много я жегваше тази идея.
— Да не си мислиш, че Флор не иска онзи апартамент на Пето? Или онзи камък на пръста си? Стига, ти си това, което списанието й продава. Погледни го по този начин. Тя през цялото време тайничко се е надявала Маркъс да те зареже. Знаеш, че е вярно.
— Да. — Знаеше. Кейт издиша. — Права си, разбира се, че си права. Но, Емили…
— Не вярвам на ушите си. — Боже, телефонът си го биваше. Ем звучеше така, все едно беше в съседната стая. — Кейт, ти бе планирала това още откак влезе в пубертета. Даже от преди това. И сега, след като го постигна, не го искаш?
— О, искам го — отвърна твърдо Кейт. Да, в това нямаше съмнение. Частните самолети още повече й харесваха сега, когато се возеше на тях в качеството си на… госпожа Броудър. Пръстените проблясваха лудо на слънчевата светлина, струяща през прозореца, докато летяха над облаците. — Може би съм алчна. Просто искам всичко това, както и предишния си живот.