Военна морга

— Ще ми кажеш ли какво стана току-що? — Изглежда, му бяха предали някакво писмо.

— Никой не би трябвало да знае, че току-що си се приземила тук или че би могла да си тук; никой не би трябвало да знае каквото и да е лично за теб или за местопребиваването ти. Точка. — Лицето и гласът на Бентън бяха твърди. — Очевидно се е обадила в Центъра и Джак й е казал. Очевидно се е обаждала и преди, а кой друг, освен Джак ще направи подобно нещо? — Каза го, сякаш думите му не подлежаха на съмнение, а аз нямах представа за какво говори. — И кой и защо ще я уведомява, за бога! — продължи Бентън, но не вярвах, че е възможно да не разбира каквото и да е от току-що произнесеното. Тонът му подсказваше съвършено друго. Не долавях дори изненада.

— Кой? — наистина недоумявах аз. — Кой е звънял в Центъра?

— Майката на Джони Донахю. Очевидно, това е шофьорът й — кимна той към колата пред нас.

Гумата на чистачките скърцаше върху стъклото и изтласкваше снега, вече превърнат в киша. Загледах се в стоповете на бентлито пред нас и се опитах да разбера смисъла на казаното от Бентън.

— Трябва да го разгледаме, каквото и да е. — Имах предвид плика в джоба му.

— Веществено доказателство е. Ще го погледнем в лабораторията.

— Бих искала да зная за какво става дума.

— Приключих експертизата на Джони днес сутринта — припомни ми Бентън — и знаех, че майка му е звъняла в Центъра няколко пъти.

— Откъде знаеш?

— Джони ми каза.

— Пациент от психиатрията ти казва! И това е благонадеждна информация?

— Откакто го приеха, прекарах с него близо седем часа. Не вярвам, че е убил когото и да е. За много неща не вярвам. Но въз основа на онова, което знам, вярвам, че майка му е звъняла в Центъра — каза Бентън.

— Тя не смята, че ще седнем да обсъждаме с нея случая на Марк Бишъп, нали?

— В наше време хората си въобразяват, че всяка информация е обществено достояние, върху което имат изключителни правомощия — каза той, а за него беше крайно неприсъщо да прави обобщения и да се отдава на принципни умозрения. Думите му ме удивиха със своята повърхностност и уклончивост. — А мисис Донахю определено има проблеми с Джак — допълни Бентън и коментарът му отново ме изуми.

— Джони ти е казал, че майка му има проблем с Джак? А защо тя трябва да има някакво отношение към Джак?

— Донякъде и аз не мога да си отговоря на този въпрос. — Бентън шофираше, вперил поглед напред; снегът се сипеше по-бързо, полепваше по фаровете и стъклата.

Знаех кога Бентън крие нещо от мен. Обикновено не беше проблем. Но не и сега. Изкушавах се да измъкна плика от джоба му и да погледна онова, което някой, може би мисис Донахю, искаше да видя.