Липса на болка
- Автор: Виктор Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Липса на болка». Краткое содержание книги:
— Маги, цял ден се опитвам да се свържа с теб. Започнах да се притеснявам.
Веднага познавам гласа.
— Куинси, толкова се радвам да те чуя.
— Къде беше?
Поемам дълбоко въздух.
— Бях в Стейтън Айлънд да видя родителите на Джо.
— Колко мило, Маги. Сигурно е било от голямо значение за тях.
— Беше от голямо значение за мен — отвърнах простичко. — Аз го обичах.
— Добре, ние пък обичаме теб и ще минем да те видим към осем. Имаш ли нужда от нещо?
— Не, благодаря. Имам си всичко. Точно се опитвам да приведа в ред апартамента, тук е истински хаос.
— Защо просто не си отпочинеш и не оставиш тази работа за утре? Отпусни се малко днес, Маги. Много ти се събра и сигурно си много объркана.
— Добре съм, Куинс — отговарям не особено убедително, — винаги съм била добре.
— Знам това, миличка. Точно това ме притеснява.
След телефонния разговор с Куинси вземам душ, обличам се и започвам да нанасям фондьотен върху лицето си, като отделям особено внимание на сините кръгове под очите. Ръцете ми треперят, докато поставям пудра и руж на бузите си, след което оглеждам крайния резултат в огледалото. А той е ужасен. Лъчезарната жена, която бях свикнала да виждам всяка сутрин, докато бях с Ави, бе заменена от сбръчкана стара дама със синя коса и силно начервени бузи, чийто лик е безнадеждно обезобразен от дългите години самота. Това, което виждам, всъщност е жената, в която се страхувам, че ще се превърна — човек, който към края на празния си и лишен от обич живот стиска кесия с остатъци от хляб, които хвърля на гълъбите в някой самотен парк.
Най-после Куинси пристига и още щом влиза в антрето, сваля бялата си вълнена качулка. Оправя късата си червена коса, сплескана от мокрия сняг.
— Маги, скъпа, изглеждаш уморена — казва тя. — Толкова се радвам, че се върна.
Дан Пери внимателно оглежда лицето ми, като хваща с ръка брадичката ми.
— Все още си красива, Маг, но изглеждаш като изцедена.
— Благодаря — отвръщам аз и хващам под ръка Куинси. — Със сигурност мога да разчитам на вашата брутална откровеност.
Дан се промъква край нас, стегнатото му тяло с безупречни пропорции изчезва в кухнята.
— Ще сложа шампанското в камерата.
— Липсваше ми — казва Куинси и сяда на единия диван във всекидневната. — Чувствах се толкова безпомощна, когато се случи това. Щеше ми се да ти помогна с нещо повече от телефонен разговор, но нямаше как да се откъсна от работата си. Как си, Маги?
— С нищо не можеше да помогнеш. Беше ужасно и след като премина първоначалният шок, се почувствах още по-зле, защото преживявах всичко отново и отново.
Дан се връща при нас, очите му проблясват, когато поглежда първо към Куинси после, към мен.
— Каза ли й?
— Не още — отговаря Куинси, като го потупва по ръката, — тъкмо се канех. Маги, предлагат ти да направиш телевизионен журнал, който ще започне да се излъчва от тази пролет в Ню Йорк.
— Не е ли страхотно? — възкликва Дан. — Повече пари и освен това ще бъде твоят собствен телевизионен журнал. Ще обикаляш света, имам предвид цивилизования свят, където ще можеш да работиш с удоволствие.
И двамата ме гледат сякаш очакват да изразя радост, или поне на неудоволствие — всичко друго, но не и да седя и да ги наблюдавам невярващо.
— Е, и? — казва Куинси и поглежда към Дан.
— Е, и какво?
— Не си ли развълнувана? — пита Дан.
— Не, въобще не съм развълнувана. По-скоро ми е неприятно, че вие подскачате от радост и очаквате същото от мен само защото ми бил даден някакъв глупав телевизионен журнал. Моето мнение няма ли значение? В крайна сметка това си е моят живот, макар вие да получавате десет процента от него.
— Разбира се, че твоето мнение е решаващо — отвръща тихо Куинси. — Знаеш добре, че зависи единствено от теб. Просто си мислехме, че ще почувстваш облекчение, защото няма да се връщаш в Близкия изток и да правиш предавания за тази война. Мислехме, че ще бъдеш развълнувана, защото най-сетне си се подредила добре…
— Вече съм се подредила — отвърнах ядосано аз.
— Права си — заяжда се Дан, — наистина разказването на историйки от бойното поле в Ливан си е подреждане. Това адско място трудно може да се сравнява с пътуванията до Париж, Лондон, Рим и Атина и с репортажите по теми, които ти лично можеш да определяш…