Тайния дневник на Източната перла

Мъдри съвети, с тази разлика, че самата Сюе изобщо не изглеждаше спокойна и вътрешно удовлетворена. Тя все се притесняваше за бъдещето, вместо щастливо да си живее в настоящето.

С учудване научих, че Кавашима е предупредил свекър ми Цготбаатар, че ще ми бъде трудно да свикна с толкова различен начин на живот и ще ми бъде необходимо време. Тази толкова необичайна за него проява на загриженост ме трогна почти до сълзи. Би трябвало да го мразя, тъй като беше виновникът за заточението ми, но аз вместо това копнеех да се върна в дома му, в който бях видяла и добро, и лошо, но с който бях свикнала.

От мига на пристигането си в Суйгоан бях наясно, че няма да ми бъде никак лесно да избягам от тук. Това място беше като откъснато от света, а ниските температури допълнително усложняваха нещата. Направо се поболях от мъка по дома — какво не бих дала да се озова отново в стаите си в западното крило, където подът в коридора пееше, а въздухът беше пропит от аромата на турски цигари.

Ганджурджав спеше в една шатра с Май и двамата им синове близнаци, Отонгбайар и Батбайар, кръстени така, защото бяха родени усмихнати. Неотдавна Май беше разбрала, че носи в утробата си третото им дете, и възнамеряваше да яде само овнешко месо и мляко, защото вярваше, че така се раждали момчета. Тя беше готова на всичко, за да угоди на Ганджурджав, а знаеше, че нищо не би го зарадвало повече от това да дари родителите си с още един внук. Когато станеше дума за бременността й, Май не пропускаше да пожелае и на мен да родя много синове на Ганджурджав. Знаех, че го казва от сърце — тя беше съвсем различна от ревнивите наложници в дома на баща ми, принц Су. Тази нейна доброжелателност ме притесняваше, тъй като много я харесвах и не ми се искаше да я нараня, но и двете знаехме, че един ден Ганджурджав щеше да дойде в леглото ми, за да изпълни съпружеските си задължения.

Любовта на Май към Ганджурджав изпълваше цялото й същество. Тя му беше едновременно и майка, и любовница — трепереше над него и удовлетворяваше всяко негово желание. Животът й беше посветен на грижата да му създаде комфорт. Бях я виждала да разтрива корема му, след като е ял твърде много, да топли до гърдите си премръзналите му след езда ръце, да духа чая му, за да изстине по-бързо… Сигурна съм, че и в леглото беше така всеотдайна и самопожертвувателна. Ганджурджав също не можеше без нея — ръцете му все я търсеха, а когато погледите им се срещнеха, двамата си общуваха и без думи. Нито преди, нито след това ми се е случвало да видя такава близост между мъж и жена.

Май изглеждаше толкова щастлива, че и през ум не би ми минало да я съжалявам, но не можех да си представя себе си в подобна роля — толкова зависима от друго човешко същество. Струваше ми се направо плашещо. Когато Сюе заминала от Китай, за да се омъжи за Цготбаатар, в антуража й била и шестгодишната Май. Тя се грижела за Ганджурджав през целия му живот и той, съвсем естествено, я избрал за своя наложница. Също както и Сюе, тя вече се чувстваше монголка — не само защото хората тук не обичаха китайците и ги смятаха за поробители, но и защото това я правеше по-близка с мъжа, когото обичаше. Тя ми каза, че монголците признавали на Китай две неща — хубавите коне и красивите жени, които се раждат там. Ганджурджав неведнъж я беше уверявал, че монголските жени не могат да се мерят с нея нито по нрав, нито по хубост. Признавам, че не познавах жена с по-благ и приветлив нрав от Май, но се боя, че в Япония, откъдето идвах, тя едва ли щеше да мине за красавица.