Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Освен няколкото зле обучени слуги, които все не можеха да бъдат открити, аз бях единственият обитател на къщата. Всъщност имаше и две-три кучета, които, освен че обикаляха по двора, преспокойно влизаха и в къщата и оставяха косми и воня навсякъде. Сюе, свекърва ми, беше предложила да се настаня тук, докато посвикна с новото място и се приготвя да се пренеса в шатрата на съпруга си. Тя ми обясни, че тяхното семейство предпочита шатрите, тъй като са просторни и по-близко до земята. Увери ме, че и на мен самата ще ми бъде по-удобно в шатрата, но трябва да мине малко време и споменът за дома, който съм оставила, да избледнее.
Попитах я дали още си спомня Китай и дома, в който е прекарала детството си.
— Разбира се — отвърна тя. — Живеех в крилото на наложниците с майка си, която дари баща ми с трима синове, преди да умре. Баща ми беше най-младият син на стара банкерска фамилия, но се радваше на особена почит, тъй като единствен имаше мъжки рожби.
— А не ти ли липсва домът понякога? — попитах.
Сюе каза, че не й липсвал, тъй като е поела по избраната за нея пътека и нямало никакъв смисъл да обръща поглед назад.
— Това само те забавя — продължи тя. — Важното е да се върви напред. Всеки трябва да измине предначертания за него път. Ти също трябва да приемеш тази мисъл, Йошико. Тогава ще можеш да следваш пътя си спокойно, без излишни притеснения.
— Защо ти се струвам неспокойна?
— Защото видях нощното ти гърне. Когато водите ти станат жълти като масло, това ще означава, че вече си в мир със себе си.
Мъдри съвети, с тази разлика, че самата Сюе изобщо не изглеждаше спокойна и вътрешно удовлетворена. Тя все се притесняваше за бъдещето, вместо щастливо да си живее в настоящето.
С учудване научих, че Кавашима е предупредил свекър ми Цготбаатар, че ще ми бъде трудно да свикна с толкова различен начин на живот и ще ми бъде необходимо време. Тази толкова необичайна за него проява на загриженост ме трогна почти до сълзи. Би трябвало да го мразя, тъй като беше виновникът за заточението ми, но аз вместо това копнеех да се върна в дома му, в който бях видяла и добро, и лошо, но с който бях свикнала.
От мига на пристигането си в Суйгоан бях наясно, че няма да ми бъде никак лесно да избягам от тук. Това място беше като откъснато от света, а ниските температури допълнително усложняваха нещата. Направо се поболях от мъка по дома — какво не бих дала да се озова отново в стаите си в западното крило, където подът в коридора пееше, а въздухът беше пропит от аромата на турски цигари.
Ганджурджав спеше в една шатра с Май и двамата им синове близнаци, Отонгбайар и Батбайар, кръстени така, защото бяха родени усмихнати. Неотдавна Май беше разбрала, че носи в утробата си третото им дете, и възнамеряваше да яде само овнешко месо и мляко, защото вярваше, че така се раждали момчета. Тя беше готова на всичко, за да угоди на Ганджурджав, а знаеше, че нищо не би го зарадвало повече от това да дари родителите си с още един внук. Когато станеше дума за бременността й, Май не пропускаше да пожелае и на мен да родя много синове на Ганджурджав. Знаех, че го казва от сърце — тя беше съвсем различна от ревнивите наложници в дома на баща ми, принц Су. Тази нейна доброжелателност ме притесняваше, тъй като много я харесвах и не ми се искаше да я нараня, но и двете знаехме, че един ден Ганджурджав щеше да дойде в леглото ми, за да изпълни съпружеските си задължения.
Любовта на Май към Ганджурджав изпълваше цялото й същество. Тя му беше едновременно и майка, и любовница — трепереше над него и удовлетворяваше всяко негово желание. Животът й беше посветен на грижата да му създаде комфорт. Бях я виждала да разтрива корема му, след като е ял твърде много, да топли до гърдите си премръзналите му след езда ръце, да духа чая му, за да изстине по-бързо… Сигурна съм, че и в леглото беше така всеотдайна и самопожертвувателна. Ганджурджав също не можеше без нея — ръцете му все я търсеха, а когато погледите им се срещнеха, двамата си общуваха и без думи. Нито преди, нито след това ми се е случвало да видя такава близост между мъж и жена.
Май изглеждаше толкова щастлива, че и през ум не би ми минало да я съжалявам, но не можех да си представя себе си в подобна роля — толкова зависима от друго човешко същество. Струваше ми се направо плашещо. Когато Сюе заминала от Китай, за да се омъжи за Цготбаатар, в антуража й била и шестгодишната Май. Тя се грижела за Ганджурджав през целия му живот и той, съвсем естествено, я избрал за своя наложница. Също както и Сюе, тя вече се чувстваше монголка — не само защото хората тук не обичаха китайците и ги смятаха за поробители, но и защото това я правеше по-близка с мъжа, когото обичаше. Тя ми каза, че монголците признавали на Китай две неща — хубавите коне и красивите жени, които се раждат там. Ганджурджав неведнъж я беше уверявал, че монголските жени не могат да се мерят с нея нито по нрав, нито по хубост. Признавам, че не познавах жена с по-благ и приветлив нрав от Май, но се боя, че в Япония, откъдето идвах, тя едва ли щеше да мине за красавица.