Кралска кръв
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: Кинжалът и монетата #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-352-2
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралска кръв». Краткое содержание книги:
Звездата на Гедер Палиако изгрява. Той е герои на Антеа, протектор на престолонаследника и любимец на двора. Ала от миналото му прииждат бури, а с тях и война, която ще промени всичко.
Ситрин бел Саркор е основала банка с помощта на откраднато богатство, подправени документи и наемни мечове. Сега обаче всяко нейно действие се наблюдава и контролира. Всичко сторено дотук ще изгуби значение, ако Ситрин не успее да избяга от позлатената си клетка. Може би войната крие единствената ѝ надежда да отхвърли оковите.
Един изменил на богинята си свещеник вижда скритата ръка, която дърпа конците — отдавна погребана тайна на драконовата империя е надигнала глава и самата тъкан на цивилизацията е започнала да се разплита. Епоха на кръвопролитна лудост е надвиснала на хоризонта и изглежда нищо не може да я спре. Нищо, освен шепа обречени герои.
— Мм? — подкани го Гедер.
— Посетител, милорд.
— О — изпъшка Гедер. После си спомни последния път. — Кой?
— Сър Джори Калиам, милорд. Въведох го в…
— Северната гостна — сети се Гедер. — Добре. Идвам.
Икономът се поклони и тръгна, а Гедер се протегна, дръпна ризата върху шкембето си и стана.
Ако имаше приятел на своята възраст, това беше Джори Калиам. Бяха служили заедно под командването на сър Алан Клин, когато антийската армия превзе Ванаи, и след това, докато Клин беше протектор на завладяния град. Бяха заедно, когато Ванаи изгоря, и по-късно, когато потушиха бунта на наемниците, организиран от Маас, Клин и Исандриан. Бащата на Джори беше уредил триумфалното посрещане на Гедер, когато той се върна в Камнипол, уплашен почти до смърт от очакваната присъда. Без Джори и неговото семейство Гедер и досега щеше да е синът на дребен виконт, крайно неизвестен освен с любовта си към философските есета. Гедер охотно би нарекъл Досън Калиам свой ментор, само дето сега собствената му титла беше по-висока от неговата.
Зимата се беше отнесла благосклонно към Джори. Лицето му беше необичайно спокойно, сякаш най-сетне е излязъл на слънце. Бузите му руменееха, а усмивката идваше лесно на лицето му.
— Гедер — каза той и стана да го посрещне. — Благодаря, че ме прие без предизвестие. Напоследък зле планирам дните си. Дано не съм прекъснал нещо.
— Нямам нищо за прекъсване — каза Гедер и му стисна ръката. — Откакто станах барон, живея в леност. Трябва да пробваш и ти.
— Имам двама братя, които да погреба, преди да се издигна до барон на каквото и да било — каза Джори.
— Е, да. Не го прави, ако има начин да го избегнеш.
Джори потърка смутено с длан ръкава на ризата си и усмивката му малко помръкна.
— Аз… — започна той, после поклати глава, сякаш сам не може да повярва какво прави. — Дойдох да те помоля за услуга.
— Няма проблем — каза Гедер. — Какво мога да направя за теб?
— Ще се женя.
— Шегуваш се — каза Гедер, но после се вгледа в очите му. — Не, не, шегуваш се. Та с теб сме на едни години. Не е възможно да… За коя?
— Сабиха Скестинин — каза Джори. — Молбата ми е да участваш лично в церемонията, защото си ми приятел, а и заради… сещаш се. Твоята звезда е във възход и ако покажем, че един от любимците на двора ме подкрепя, това много ще ми помогне да извадя жилото.
— Жилото? — попита Гедер и седна на дивана, където беше седял със Сана Даскелин. За миг му се стори, че долавя аромата на парфюма ѝ. Харесваше този диван. Свързваше с него хубави спомени.
Джори седна на креслото отсреща и стисна ръце в скута си.
— Е, сигурно знаеш за нейния проблем.
— Не. — Гедер поклати глава. — Нищо не знам.
— О. Стана скандал. Хората още говорят зад гърба ѝ. Искам да я освободя от това. Искам самата тя да разбере, че не е такава, и да спрат да клюкарстват.
— Добре — каза Гедер. — Но ще трябва да ми обясниш какво да кажа и прочие. Досега не съм участвал в сватбена церемония. О! Свещеникът. Може да поканим Басрахип да ви венчае!
— Ами… предполагам, че бихме могли.
— Ще говоря с него. Но пък той не е от традиционното вероизповедание. Може да поканите двама свещеници.
— Прието е да е един, мисля — каза Джори. — Но ще поразпитам. Ти нямаш нищо против, нали? Да участваш.
— Нямам, разбира се — каза Гедер. — Защо да имам?
Джори поклати глава и се облегна назад. Изглеждаше зачуден и неуверен някак, сякаш Гедер е загадка, чието окончателно решение упорито му убягва.
— Понякога си много великодушен.
— Стига де, не е нищо особено — каза Гедер. — Така де, това е просто ритуал. Не е като да трябва да правя нещо специално, просто трябва да присъствам, нали?
— Все пак ти благодаря. За мен беше важно да се съгласиш. Задължен съм ти.
— Не, не си — каза Гедер. — Но понеже така или иначе си тук, исках да те питам нещо. За онзи посланик от Астерилхолд, с когото се срещнах по молба на баща ти, помниш ли?
— Лорд Ашфорт. Да.
— Как се развиха нещата там? Защото аз говорих с краля, но доколкото знам, той така и не му е дал аудиенция. Чудех се дали аз не съм сгрешил нещо.
— Трябва да си готов — каза крал Симеон.
— Не, ваше величество — отвърна Гедер. — Това е нещо временно, сигурен съм, и ще отмине. Ще оздравеете и още преди края на лятото ще сте като нов. Години ще минат, преди нещо да… преди вие да… А Астер, той… той никога не би…