Хартиени градове

Той не отговори. Нямаше и защо. Всичко беше казано.

Бен дойде след вечеря и играхме на Резърекшън, но спирахме на всеки половин час да се обадим на Рейдар, който беше на среща с Анджела. Оставихме му единайсет съобщения, всяко следващо все по-дразнещо и нецензурно от предишното. Беше малко след девет, когато на вратата се позвъни. Майка ми извика: „Куентин!“. Помислихме, че е Рейдар. Сложихме играта на пауза и аз отидох във всекидневната. В антрето стояха Чък Парсън и Джейсън Уърдингтън. Приближих се и Джейсън каза:

— Здрасти, Куентин.

Аз кимнах. Джейсън обърна поглед към Чък, който ме изгледа и измънка:

— Съжалявам, Куентин.

— За какво? — попитах.

— Дето казах на Джаспър да намокри онези момчета с пикня — измърмори той, направи кратка пауза и добави: — И за колелата.

Бен разтвори ръце като за прегръдка:

— Ела да те прегърна, бе пич! — каза Бен.

— К’во?

— Ела де — повтори Бен. Чък направи крачка напред. — По-близо — каза Бен. Чък беше заел цялото антре и вече бе на педя от Бен. И тогава Бен взе че заби юмрук в корема на Чък. Чък дори не мигна, но веднага направи крачка назад да се приготви да го разпердушини, но Джейс го хвана за ръката и каза:

— Споко, пич. Дори не те заболя.

После Джейс протегна ръка и ми рече:

— Кефи ме, че си смел, копеле. Задник си, ама си смел.

Стиснахме си ръцете и те си тръгнаха. Качиха се в лексуса на Джейс и се пуснаха на заден. Веднага щом затворих входната врата, Бен изрева с цяло гърло:

— Аааааааааааааа! Мили божееее! Ръката миииии! — после се опита да свие ръката си в юмрук и сгърчи лице. — Мисля, че Чък Парсън има вързана тухла към стомаха.

— На тая тухла й викат мускули.

— О, да, май съм чувал такова нещо.

Потупах го по гърба и тръгнахме към стаята ми да си продължим играта. Тъкмо я пуснахме и Бен каза:

— Между другото, забеляза ли, че Джейс каза „копеле“. Мисля, че възкресението на това обръщение се дължи изцяло и единствено на мен, единствено и само на личния ми чар и величие.

— Да. Прекарваш петък вечер пред някаква компютърна игра и се стискаш за ръката, която почти счупи, докато правеше жалък опит да размажеш железните черва на няк’ъв. Нищо чудно, че Джейс си паркира колата до каручката ти.