Сексуалният живот на Катрин М.

Ревността ми към Жак придоби формата на ужасяващото чувство, че ми е отнето всичко. Завладяващите ме представи, че в мое отсъствие някаква жена би могла да затули със задник перспективата пред върха на неговия пенис в една позната и на двама ни обстановка, или пък, че нейното масивно тяло — една преливаща отвсякъде материя — може да се докосне дори до най-дребния детайл в привичното ни обкръжение — до колата, до очертанията от клонки и листа върху дамаската на канапето, до ръба на умивалника, до който коремът се притиска, когато се плакне някоя чаша, някаква жена, чиито коси прилепват към каската ми за мотора, веднага отключваха в мен толкова нетърпима болка, че трябваше да се спасявам от нея във фантазиите си по възможно най-драстичния начин. Представях си, че след като съм ги изненадала, излизам от къщи, поемам по булевард „Дидро“ чак до Сена, която тече съвсем наблизо, и се хвърлям във водата. Или пък че продължавам да вървя нататък до пълно изтощение и накрая ме откарват в някаква болница, без да мога да кажа нито дума и с вид на идиот. Една друга спасителна възможност, макар и не така патетична, беше интензивната мастурбация. Тъй като в началото на книгата започнах да разказвам съдържанието на случките, които активизират тази дейност, може би ще е интересно да спомена нещичко и за промените, които в определен момент настъпват в тези разкази. Перипетиите по разни изоставени пусти места и образите на доставчици, на флегматични индивиди, които се възползват от ситуацията, постепенно бяха заменени от малобройни сцени, в които се появявах не аз, а Жак — и той беше в тях единствената мъжка фигура — в компанията на една или друга от своите приятелки. Тези сцени бяха отчасти въображаеми, отчасти бяха съставени от отделни късчета, измъкнати тайно от мен от записките или писмата на Жак, защото иначе той не беше особено красноречив в това отношение. Представях си как в тясното пространство вътре в един „Остин“, паркиран под някакъв железопътен мост, той притиска главата ѝ към корема си, като я държи много деликатно с две ръце, както се хваща стъклен похлупак, който покрива някакъв скъпоценен предмет, чак докато неговият орган еякулира в дъното на гърлото ѝ и той чува как тя преглъща на малко неравни интервали, сякаш хълца. Или пък как едрият бял задник стърчи над канапето в салона като гигантска гъба и той го вкарва вътре, като същевременно я пошляпва. Имаше и друг вариант — момичето стои право с крак върху табуретката в позата, която някои жени заемат, когато си слагат тампон; Жак, вкопчен в хълбоците ѝ, опирайки се само на пръстите на краката си, го завира по същия начин, тоест — отзад. Получавах съвсем методично оргазъм в мига, когато разказът ми стигаше до еякулацията на Жак и тогава моят мислен поглед виждаше как точно в тези моменти лицето му се стяга в мощна асиметрична контракция. Моите стари фантазии в крайна сметка ми създадоха защитен механизъм, но въпреки това трябваше да проявя голямо постоянство и много воля, за да може те отново да се върнат в моето въображение заедно със собствената ми личност като главно действащо лице.