Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Теодор Буун — Заподозрян
Теодор Буун — Заподозрян - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Теодор Буун — Заподозрян

Электронная книга - «Теодор Буун — Заподозрян». Краткое содержание книги:

Тео е само на 13 години, но прекарва много време в съда, където наблюдава наказателни дела. Той е пристрастен към криминалните загадки, но никога не е предполагал, че ще се окаже жертва на престъпление. Сега талантът му на детектив трябва да бъде впрегнат за собствена защита. При кражба с взлом от магазин за електроника са задигнати лаптопи, таблети и смартфони за двайсет хиляди долара. Тео е забелязан от полицията в близост до местопрестъплението и при обиск у него са открити част от откраднатите стоки. Уликите са многобройни и сериозни. Дори родителите му адвокати са безсилни да предотвратят заплашващото го дело в съда за малолетни. За да разкрие истинските извършители, малкият детектив трябва първо да разбере кой има мотив да го натопи.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 70
Перейти на страницу:

Гриф се сепна, все едно са го зашлевили, но бързо се овладя и не каза нито дума. Нищичко. Присви очи, стисна зъби и не й отговори.

Тя чака дълго и постепенно изражението й се смекчи. Момчетата играеха игрички, така че защо и тя да не се включеше.

— Бакстър?

Бакстър нервно потропваше по масата, но не каза нищо.

— Момчета, можем да седим тук цяла сутрин — увери ги тя.

Зад нея господин Маунт се мъчеше да овладее усмивката си. Той тайничко се възхищаваше на това, че момчетата се предпазват взаимно и поемат наказанието си заедно.

— Господин Маунт, бихте ли извели навън Бакстър, Гриф и Уди? — помоли го госпожа Гладуел. — Искам да поговоря с Тео насаме.

Тримата мълчаливо последваха господин Маунт и излязоха от занималнята. Когато вратата се затвори, Тео се почувства напълно изолиран.

— Погледни ме, Тео — тихо каза тя. Той вдигна глава и я погледна в очите. — Знам, че седмицата е трудна за теб. Сигурно се чувстваш жертва. Полицията те е погнала. Някой се опитва да те натопи за кражба. Преследват те. Тормозят те. Снимката, на която излизаш от полицията заедно с родителите си, е навсякъде в интернет. Разпространяват се лъжи. Носят се неконтролируеми слухове. Разбирам всичко това, Тео. На твоя страна съм и се надявам да го знаеш.

Той успя леко да кимне.

— Сигурна съм, че не ти си започнал боя. Искам да ми кажеш точно какво се случи, става ли?

— Участвах в сбиване — каза Тео.

— Но кой го започна?

— Участвах в сбиване, а това не е разрешено. — Страшно му се искаше да отмести поглед, но някак устоя и продължи да я гледа в очите.

Тя беше разочарована и дори обидена и Тео се почувства отвратително. Смяташе я за свой приятел, за съюзник, за авторитетна личност, която се опитва да му помогне, а той изобщо не й помагаше.

След продължително напрегнато мълчание госпожа Гладуел каза:

— Значи няма да ми кажеш какво се случи.

Тео поклати глава. Болеше го повече, като я движеше.

Последва жесток въпрос:

— Какво ще си помислят родителите ти, когато им се обадя и им съобщя, че си отстранен от училище заради побой?

— Не знам — успя да прошепне Тео, ужасен от перспективата. Да се изправи пред родителите си щеше да е по-лошо от ритника в главата. Остра болка го прониза в корема, когато си представи физиономиите им.

— Добре. Моля те, излез навън.

Тео скочи от стола си и излезе от стаята. Когато прекрачи прага, видя останалите трима и прокара показалец по устните си. Гроб съм. Не съм ви издал, вие също не го правете.

Дойде ред на Бакстър. Той влезе в стаята и се върна на масата, все едно ще го екзекутират.

— Ти ли подметна на Тео нещо във връзка с неприятностите му? — попита госпожа Гладуел.

Никакъв отговор.

— Да си го дразнил или тормозил?

Никакъв отговор.

— Уди ли те удари в лицето?

Никакъв отговор.

— Или Тео?

Нищо.

— Излез, моля те, и изпрати Уди.

Когато излезе навън и видя останалите трима, Бакстър плъзна пръст по устните си. Никой да не пропява.

Докато госпожа Гладуел въртеше Уди на шиш, Тео, Гриф и Бакстър седяха на дървена пейка под надзора на господин Маунт, на когото му беше жал за момчетата. Бяха добри деца и отстраняването им от занятия нямаше да постигне нищо. Но все пак правилата си бяха правила.

От четиримата Уди последен би се огънал под натиск, така че и той отказа да отговаря на въпросите на госпожа Гладуел. Когато тя го попита дали е ударил Бакстър, Уди отговори:

— Мога да ви кажа само името, чина и номера си.

— Много смешно, Уди. Да не мислиш, че това е някаква игра?

— Не.

— Ти ли посегна пръв?

— Отказвам да обсъждам вината си — отговори той.

— Върви си!

Най-слабата брънка беше Гриф, а когато и той издържа разпита на госпожа Гладуел, без да проговори, тя отново събра всички момчета в стаята.

— Ето какво — каза директорката. — Отстранявам ви за един ден заради побоя и за още един ден заради отказа да сътрудничите. Днес е четвъртък, наказанието важи за днес и за утре. Ще се върнете на училище в понеделник, а оттогава започва да тече трийсетдневен изпитателен срок. Само едно нарушение през тези трийсет дни, и ще ви отстраня за цяла седмица.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 70
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)