Врагът на Господа

Не виждах лицето й, защото в тази дълбока долина лунната светлина не можеше да проникне, но усетих смутения трепет на пръстите й в моята ръка.

— Обещах му — промълви тя — да запазя девствеността си докато бъде открит Свещеният съд.

Едва тогава разбрах колко хитро бе постъпил Мерлин. Хитро и жестоко. Той имаше нужда от воин, който да го защитава докато пътува из Лейн, имаше нужда и от девица, която да намери Свещения съд. Беше накарал и двамата да играем по свирката му.

— Не! — извиках аз. — Ти не можеш да дойдеш в Лейн!

— Само девица може да намери Свещения съд — изсъска Нимю в тъмното. — Нима ще ни накараш да вземем някое дете, Дерфел?

— Сийнуин не може да отиде в Лейн — настоях аз.

— Тихо — усмири ме Сийнуин. — Аз обещах. Дадох клетва.

— Знаеш ли какво е Лейн? — попитах я аз. — Знаеш ли какво прави Диурнач?

— Знам, че това пътуване е цената, която трябва да платя, за да бъда тук с теб. Вече обещах на Мерлин — повтори тя. — Дадох клетва.

Затова спах сам онази нощ, но на сутринта след оскъдната закуска, която си разделихме с нашите копиеносци и слуги, и преди да вградя костените парчета в дръжката на Хюелбейн, двамата със Сийнуин се разходихме край потока, който течеше в малката долина. Тя изслуша всички разгорещени доводи, с които я убеждавах да не тръгва по Тъмния път. И накрая ги помете до един, заявявайки, че ако Мерлин е с нас никой не би могъл да ни навреди.

— Диурнач би могъл — казах аз мрачно.

— А ти ще отидеш с Мерлин, нали?

— Да.

— Тогава не искай от мен да остана тук. Аз ще бъда с теб и ти ще бъдеш с мен.

След това не пожела да чуе нито дума повече за Тъмния път. Сийнуин не беше ничия жена. И вече бе взела своето решение.

После говорихме, разбира се, затова, което се беше случило през последните няколко дни. Бяхме влюбени, така както Артур се беше влюбил в Гуинивиър, не можехме да се наслушаме на мислите и разказите на другия. Показах й свинската кост и тя се разсмя, когато й разказах как съм чакал до последния момент преди да я счупя.

— Наистина не знаех дали ще се осмеля да обърна гръб на Ланселот — призна Сийнуин. — Не знаех за костта, разбира се. Мисля, че Гуинивиър ме накара да се реша.

— Гуинивиър ли? — попитах аз изненадан.

— Не можах да понеса злорадото й задоволство. Ужасно ли звучи? Почувствах се така сякаш бях нейно коте и тя си играе с мен. Не можах да го понеса.

Сийнуин повървя малко мълчаливо. От дърветата падаха листа, макар че короните им все още бяха зелени. Когато вървях онази сутрин към първата си среща със зората в Кум Исаф, забелязах една лястовица да излита изпод сламения покрив. Птичката не се върна и аз предположих, че друга няма да видим до пролетта. Сийнуин вървеше боса край потока, хванала ме за ръка.

— Мислих и за това предсказание от леглото с черепите — продължи тя. — Според мен то означава, че не трябва да се омъжвам. Сгодявана съм три пъти, Дерфел, три пъти! И трите пъти загубвах годеника си. И това ако не е послание от Боговете, какво е?