Подменена

— Поведението ти е достойно за съжаление! — Елора стана от кушетката и махна с ръка, сякаш ми даваше знак да си вървя. — Това не е начинът, по който една принцеса може да се държи.

Исках да възразя, но не успях да кажа нито дума. Реакцията й ме накара да се почувствам някак странно замаяна. Оставих горнището на пижамата да падне над корема ми, а Елора се плъзна към прозореца. Сключи пръсти пред гърдите си и се загледа навън. Не каза нито дума, но минута по-късно на вратата се появи Фин.

— Нуждаете ли се от нещо, Елора? — Фин направи лек поклон към обърнатата с гръб фигура, но тя, изглежда, можеше да го вижда, дори когато не гледаше към него.

— Уенди е уморена. Заведи я до стаята й — нареди Елора неуверено. — Погрижи се да има всичко, от което се нуждае.

— Разбира се. — Фин ме погледна. Тъмните му очи ми вдъхваха утеха и макар да знаех, че това просто влизаше в задълженията му, почувствах облекчение заради това, че е до мен.

Той тръгна към вратата и аз побързах да го последвам. Обгърнах раменете си с ръце в опит да успокоя нервите си. Мислите ми летяха хаотично и не можех да си представя как е възможно да съм част от всичко това.

Но Елора беше права. Наистина трябваше да се измия и може би след няколко часа сън всичко щеше да изглежда по-добре. Но се съмнявах в това.

Фин ме поведе по една вита стълба и след това по някакъв дълъг коридор. Накрая отвори масивна дървена врата, зад която трябваше да е стаята ми. Беше просторна, с високи сводести тавани и една изцяло стъклена стена, която я караше да изглежда още по-голяма.

В средата й имаше огромно легло с колони, но всичко друго беше модерно обзаведено. Лаптоп, телевизор с плосък екран, компютърни игри, iPod и всичко друго, което можеше евентуално да ми потрябва. Фин отвори вратата на гардероба, в който вече имаше дрехи. След това отвори друга врата и запали осветлението, показвайки ми моята лична баня, която приличаше повече на съоръжение в спа курорт.

— Откъде знаеш къде е всичко? — попитах. Той като че ли познаваше тази къща много добре и докато си мислех за него, нервите ми сякаш се отпускаха.

— Отсядам тук от време на време — отвърна Фин нехайно.

— Какво? Защо? — Изведнъж ме обзе жесток пристъп на ревност при мисълта, че той може да е обвързан с Елора по някакъв перверзен начин. Смущаваше ме фактът, че почитта, която показваше към нея, като че ли беше повече от необходимата.

— За да осигурявам защита. Майка ти е много могъща жена, но не е всемогъща — обясни Фин неясно. — И тъй като съм следотърсач, мога да установявам връзка с нея. Предусещам евентуалните опасности и й се притичвам на помощ, ако е необходимо.

— Ако е необходимо? — В този момент не ме интересуваше особено дали Елора можеше да стане жертва на шайка жестоки мародери, но ако „замъкът“ й ставаше обект на чести нападения, трябваше да знам това.

— Ще ти помогна да свикнеш с нещата. Всички знаем, че не всичко тук е съвършено. Стаята на Рис е надолу по коридора. Моята и тази на Елора са в другото крило. — Фин напълно беше пренебрегнал въпроса ми.