Небесносини грехове

- Много добре, в такъв случай Ашър не е свързан с някого от вас. Той е едва заместник.

Местех поглед от единия вампир към другия, единствено Джейсън изглеждаше толкова объркан, колкото се чувствах и аз. Вампирите се държаха сякаш се е появил капан, но аз все още не го виждах.

- Какво става? - попитах.

Мюзет се разсмя, но това дори не бе близо до хубавия смях, на който бяха способни Жан-

Клод и Ашър. Това беше просто смях, смътно неприятен.

- Имам право да го поискам като дар за мен за тази нощ - изрече тя.

- Чакай - казах и ръцете на Деймиън се опитаха да ме придърпат обратно към него, но този път не се движех. - Мислех, че си съгласна с Бел, че Ашър не е достатъчно хубав, за да правиш секс с него.

- Кой е споменал нещо за секс? - попита Мюзет.

Сега вече бях наистина объркана.

- Защо иначе би го искала за тази нощ?

Тя отново се разсмя с отметната назад глава, много неженствено, остър звук като проточен лай на ловджийско куче. Не бях казала нищо чак толкова смешно, нали?

Тихият глас на Жан-Клод се чу в тишината, последвала този смях.

- Мюзет се интересува повече от болката, отколкото от секса, ma petite. Погледнах го.

- Не говориш за господар и подчинен, при които има кодова дума, нали?

- Не съществува дума в какъвто и да било език, която да съм чувал някой да изкрещи и която да накара Мюзет да се откаже от удоволствията си.

Облизах внезапно пресъхналите си устни. Лъжат за това овлажняващо червило. Устните на човек продължават да пресъхват, когато се уплаши.

- Нека да видим дали съм разбрала правилно. Ако Ашър беше твой любовник, или мой, или нечий, тогава щеше да е в безопасност от нея?

- Non, ma petite, Ашър щеше да е в безопасност единствено ако принадлежеше на теб или на мен. Не толкова силните не могат да предпазят тези, които обичат.

- Но понеже не правим секс с него, той е уязвим? - попитах.

Той изглежда се замисли по въпроса за известно време.

- Това е достатъчно точно, oui.

- По дяволите - казах.

- Oui, ma petite, oui. - Нишка от умора най-сетне се бе прокраднала в безизразния му глас.

Погледнах към Ашър и той отново се криеше зад тази блестяща коса. Какво се очакваше да кажа? Че ако не бях толкова претенциозна, това нямаше да се случи? Съжалявам, че имам проблеми гаджето ми да оправя други мъже. Съжалявам, че имам проблеми аз да оправям други мъже. Защо винаги ме караха да изпитвам вина когато не исках да правя секс с още хора? Не трябваше ли да е обратното?

Мюзет протегна ръка към Ашър. Той остана там за миг или два, след което пое ръката й.

Погледна още веднъж назад към Жан-Клод, проблясък на очи през цялата коса. Жан-Клод въобще не реагира, сякаш се опитваше да се преструва, че не е там. Преместих се напред, единствено пръстите на Деймиън, които се впиваха в раменете ми ме накараха да спра внезапно.

- Няма да й позволим да направи това - заявих.

- Тя е Мюзет и е лейтенант на Бел Морт. - Гласът на Жан-Клод беше станал тих и далечен.

Мюзет не преведе Ашър през завесите в друга стая. Тя се отдалечи на няколко метра и спря, дори не толкова близо до „стените". Обърна го с лице към нея, след което извади нож от бялата си рокля и го вкара в корема му преди някой да успее да реагира.