Последният олимпиец
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Percy Jackson & the Olympians #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0562-8
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последният олимпиец». Краткое содержание книги:
Историята на Пърси Джаксън и неговите приятели продължава с невероятни приключения и битки, с нови, неочаквани съюзници и с нови, още по-силни врагове.
Той потупа госпожа О’Лиъри по муцуната. От всекидневната се чу ДУМ! ДУМ! ДУМ!, което показваше, че или се е появил отрядът за бързо реагиране и разбива вратата, или че госпожа О’Лиъри доволно маха с опашка.
Нямаше как да не се усмихна. Пол беше готин, макар да ми беше учител, освен че беше съпруг на мама.
— Радвам се, че не си изкара акъла — рекох.
— О, изкарах си го — увери ме той. — Но въпреки това смятам, че е страхотно!
— Може и да си промениш мнението, когато научиш какво ни чака.
Разказах им за Тифон, боговете и надвисналата над нас битка. След това им споделих плана на Нико.
Мама стисна здраво чашата с лимонада. Беше облечена в стария си син халат, косата й беше вързана. Неотдавна най-сетне беше започнала да пише книга, за която си мечтаеше от години и си личеше, че е работила до късно през нощта, защото под очите й имаше тъмни кръгове.
На перваза на кухненския прозорец искреше лунна дантела в сандъче. Бях донесъл вълшебното цвете от острова на Калипсо предишното лято и мама така добре се грижеше за него, че то не спираше да цъфти. Ароматът му ми действаше успокояващо, но в същото време и ме натъжаваше, защото ми напомняше за приятелите, които бях загубил.
Мама си пое дълбоко дъх.
— Пърси, опасно е — рече тя. — Дори и за теб.
— Знам. Може да загина. Нико ми го обясни. Но ако не се опитаме…
— Всички ще загинем — обади се Нико. Той не беше докоснал лимонадата си. — Госпожо Джаксън, ако ни нападнат, нямаме никакви шансове да победим. А те със сигурност ще ни нападнат.
— Да нападнат Ню Йорк? — измърмори Пол. — Възможно ли е? Нали ще видим… чудовищата?
Той като че ли все още не можеше да повярва, че чудовищата съществуват.
— Не съм сигурен — казах. — Нямам представа как Кронос може да нахлуе в Манхатън, но не бива да подценяваме мъглата. В момента Тифон прекосява страната, а простосмъртните го смятат за ураган.
— Госпожо Джаксън — продължи Нико, — трябва да дадете благословията си на Пърси. Това е първата стъпка. Не бях сигурен, докато не говорихме с майката на Люк, но сега съм убеден. Досега е имало само два успешни опита за това. И двата пъти майката е дала благословията си. Тя трябва да позволи на сина си да поеме риска.
— Искате да дам благословията си за това? — Мама поклати глава. — Това е лудост. Пърси, моля те…
— Мамо, няма как да го направя без помощта ти.
— И ако оживееш след…
— Ще се изправя срещу Кронос — отвърнах. — И по-добрият ще победи.
Не й казах цялото пророчество, спестих й онова за посичането с прокълнатия меч. Не исках да знае, че вероятно бях обречен. Можех само да се надявам, че ще спра Кронос и ще спася света, преди да загина.
— Ти си ми син — прошепна тя нещастно. — Не мога ей така да…
Трябваше да я притисна, за да се съгласи, а не ми се искаше да го правя. Спомних си горката госпожа Кастелан, която чакаше в кухнята си завръщането на сина си. Дадох си сметка какъв късметлия бях аз. Майка ми винаги е била до мен, опитвала се е да ме отгледа като нормално момче, въпреки боговете, чудовищата и всичко останало. Примиряваше се с приключенията ми, а сега исках да ми даде благословията си за нещо, което вероятно щеше да ме убие.
Приковах очи в Пол и той като че ли се досети какво исках от него.
— Сали… — Хвана я нежно за ръката. — Истина е, че и представа си нямам какво сте изтърпели с Пърси през изминалите години. Но ми се струва… Струва ми се, че това, което Пърси възнамерява да стори, е страшно благородно. Иска ми се и аз самият да бях толкова смел.
Буца заседна в гърлото ми. Рядко получавах подобни похвали.
Мама се взираше в лимонадата си. Като че ли едва се сдържаше да не заплаче. Сетих се за думите на Хестия колко е трудно да отстъпиш и си помислих, че може би сега мама се сблъскваше точно с това.
— Пърси — рече тя, — давам ти благословията си.
Не усетих никаква разлика. Не се случи нищо, дори и вълшебна светлина не огря кухнята.
Погледнах Нико.
Той изглеждаше още по-притеснен отпреди, но кимна.
— Време е.
— Пърси — спря ме мама. — Още нещо… Ако… ако оцелееш след сблъсъка с Кронос, изпрати ми знак. — Зарови в чантата и извади мобилния си телефон.
— Мамо — въздъхнах, — знаеш, че полубоговете не бива да…
— Знам — прекъсна ме тя. — Но ти го давам за всеки случай. Ако не успееш да се обадиш, дай ми знак, който да се вижда отвсякъде в Манхатън. За да разбера, че си добре.