Край на дежурството

Когато Рут Скапели беше на двайсет и три и още не беше започнала да изгражда твърдата черупка, в която се бе обвила години по-късно, имаше кратка и бурна връзка с един не дотам честен мъж, собственик на зала за боулинг. Тя забременя и роди дъщеря, която кръсти Синтия. Тогава живееше в Девънпорт, Айова, родния ѝ град, където учеше за медицинска сестра в университета „Каплан“. Изуми се, когато осъзна, че е майка, а изумлението ѝ нарасна при осъзнаването на факта, че бащата на Синтия е четирийсетгодишен шкембелия с татуировка „ОБИЧАЙ ДА ЖИВЕЕШ И ЖИВЕЙ ДА ОБИЧАШ“ на косматата си ръка. Ако ѝ беше предложил да се оженят (не че го направи), тя с потрес щеше да откаже. Леля ѝ Уанда ѝ помогна да отгледа детето.

Днес Синтия Скапели Робинсън живее в Сан Франциско, където има добър съпруг (без татуировки) и две деца, по-голямото от които е отличник-медалист в гимназията. Домът ѝ е уютен. Синтия се старае много, за да запази уюта, защото израсна в дома на леля си (тъкмо там майка ѝ бе започнала да изгражда защитната си черупка), където винаги беше студено и валяха обвинения, обикновено започващи със „Забравила си да…“ В емоционален план атмосферата беше близо до точката на замръзване и рядко достигаше седем градуса. Като ученичка в гимназията Синтия вече се обръщаше към майка си на малко име. Рут Скапели никога не възрази; всъщност изпита известно облекчение. Пропусна сватбата на дъщеря си заради професионален ангажимент, но прати подарък. Радиочасовник. Напоследък Синтия и майка ѝ се чуват по телефона веднъж-два пъти месечно и понякога си разменят имейли. „Джош се справя добре в училище, взеха го в отбора по футбол“, последвано от кратък отговор: „Браво на него!“ Синтия никога не е чувствала липсата на майка си, защото нямаше какво да ѝ липсва.