Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Детское фэнтези » Мистерията на къщата с часовника
Мистерията на къщата с часовника - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мистерията на къщата с часовника

Электронная книга - «Мистерията на къщата с часовника». Краткое содержание книги:

Когато пристига в дома на чичо си в Ню Зебъди, любознателният сирак Луис Барнавелт не очаква, че му предстои да прекрачи прага на мистериозен свят — вълнуващ и пленителен, но и тъй зловещ, че целият настръхваш. Ще се наложи чичо Джонатан и неговата скъпа приятелка г-жа Зимърман да сдружат магическите си способности, за да победят силите на мрака, възкресени от отвъдното, и да им попречат да унищожат света с неукротимата си мъст. Но ще се справят ли без помощта на изобретателния и храбър Луис, който бързо се досеща, че не една и две са тайните на внушителната стара къща с просторни стаи, мраморни камини и мрачни проходи. А най-голямата е скрита в стените й.
Каква ли е? И ще имат ли време да спрат края на света?
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 45
Перейти на страницу:

Намъкна халата си и се спусна на пръсти по задното стълбище. В кухнята беше тъмно. Хубаво. Бавно и предпазливо смъкна всички порцеланови съдове от полиците на бюфета. След това дръпна тайната пружина и бюфетът се отвори. Той тихо се вмъкна вътре.

Този път не беше забравил да си вземе фенерче. Не че му трябваше особено. Не се налагаше да ходи далеч, а и през многобройните пукнатини на покрития с паяжини проход се процеждаше светлина. Не след дълго се озова зад библиотеките по стените на кабинета на Джонатан. Надникна през пролука между дъските и там, зад книгите, видя Джонатан и госпожа Зимърман. Тя тъкмо изфабрикува кибритена клечка от нищото и палеше с нея дълга усукана пура. Издуха дима през ъгълчетата на устата си.

— Е, вече знаем — каза тя.

— Да, вече знаем. — Гласът на Джонатан долиташе от коженото му кресло, където седеше прегърбен. Луис виждаше само синия му ръкав и косматите кокалчета, стиснали подлакътника на креслото.

— Въпросът е — продължи Джонатан — можем ли да направим нещо.

Госпожа Зимърман закрачи. Димът от пурата се стелеше зад нея. Тя плъзна големия пурпурен камък на пръстена си по цялата дължина на една лавица.

— Да направим ли? — попита тя. — Да направим? Ще се борим с тях. Какво друго?

Джонатан се изсмя хрипливо, а Луис се почувства крайно неловко.

— На думи е лесно, Флорънс. Те двамата са по-силни от нас, знаеш го. Ние само си играем на магьосници, но те са отдали живота си на това. А що се отнася до нея, тя отдаде живота си съвсем буквално.

— Но защо им е да правят каквото правят? — попита госпожа Зимърман, скръсти ръце и сърдито запафка пурата си. — Защо? Светът е толкова красив. Да му сложиш край. Защо?

Джонатан се позамисли.

— Ами, Флорънс, не мога да проумея как точно работи мозък като този на Айзък Изард, но бих казал, че отговорът е: от научно любопитство. Замисли се за всичко написано относно Деня на Страшния съд: отварянето на гробовете, възкръсващите мъртъвци, стари и нови. Някои смятат, че ще се появи нов свят, много по-хубав от настоящия. Би ли искала да го видиш? Хрумва ми и още нещо. Айзък и Селена Изард не харесваха много този свят. Защо да не опитат да предизвикат идването на следващия?

Джонатан дръпна от наргилето си. Възцари се мълчание за няколко минути.

— И часовника — каза госпожа Зимърман. — Признавам. Беше напълно прав. В тези стени има съвсем истински часовник. Той го нарича „устройство“, но явно става дума за часовника. Той не беше така добър да ни каже къде се намира часовникът, разбира се, макар да ми се струва, че е обяснил на практика всичко останало. Дори намеква къде е скрил ключа. Не че вече има значение. — Прекърши пурата си на две и я хвърли в камината. — Обаче има едно нещо, което бих искала да узная — додаде тя и рязко се извърна към Джонатан. — Защо му е притрябвал часовник, за да предизвика края на света?

Луис ахна и закри устата си с ръка. Значи, в крайна сметка наистина щеше да настане краят на света!

— Защото той пропусна момента — отговори Джонатан. — Момента, който чака толкова много години. Доста голямо издирване проведе старият Айзък. На това се дължат налудничавите му бележки за перести облаци, за небеса, вещаещи Страшния съд, и за облаци, които приличат на карети, тръби и маски на съдбата. Небе, подходящо за неговите заклинания. Небесната магия е стара, както ти е известно. Римляните са прибягвали до нея, за да…

— Да, да! — прекъсна го нетърпеливо госпожа Зимърман. — Знам за небето и гадаенето по поведението на птиците. В крайна сметка кой от нас има степен по магьосничество? Добре. Значи, идва подходящото небе за господин Увиснали гащи. Чудно. Идеално. Защо просто не размаха вълшебната си пръчка и не ни превърне всички в червейчета?

— Защото, докато се увери, че небето е подходящо, то се променило. Облаците много бързо се движат и променят формата си, както знаеш. Или пък просто не му е давало сърце да го направи. Звучи глупаво, но се надявам точно това да го е удържало.

— Него ли? Да не му дава сърце? На Айзък Изард? Той беше корав човек, Джонатан. Способен беше да извади зъбите на майка си един по един, ако му трябват за някоя дяволска магия.

Джонатан въздъхна.

— Може би си права. Не знам. Важното е, че той пропусна шанса си. Затова се наложи да вгради часовника. За да върне времето назад. Точното време, когато всичко е било както трябва и на мястото си. Това има предвид, когато говори за устройство, което възстановява времето. Възстановява друг път! Искал е да ни унищожи всички!

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 45
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)