Тайната на Сенеф

— Тук съм заради покушението над Грийн – поясни Хейуърд. – Питах се дали ще може да ме придружите на една кратка разходка из експозицията „Свещени образи“ и междувременно да изясним още няколко допълителни въпроса относно достъпа до залите, влизането, излизането и мерките за сигурност.

— Но нали вече минахме тази част още преди седмици! Смятах, че разследването е приключило.

— Моето разследване все още не е приключило, господин Манети.

Той облиза устни.

— Минахте ли през кабинета на директора? Задължени сме да препращаме всички служители на реда към…

Тя го прекъсна като се изправи рязко. Изпита раздразнение.

— Нямам време за това, нито пък вие. Да тръгваме.

Последва охранителния директор през лабиринт от коридори и прашни зали, докато най-сетне стигнаха входа на изложбата. Музеят все още бе отворен и вратите зееха, но на самата експозиция почти нямаше хора.

— Да започнем оттук – рече Хейуърд. – Вече многократно разглеждах охранителното оборудване, но все още има няколко неща, които не са ми ясни. Престъпникът е влязъл в залата през тази врата, нали?

— Да.

— Вратата на отсрещната стена може да се отвори само отвътре, не и отвън. Така ли е?

— Точно така.

— А охранителната система би трябвало автоматично да прави списък на всички, които влизат и излизат, тъй като на всяка магнитна карта с кодирано името на притежателя й.

Манети кимна.

— Но системата не е регистрирала друго влизане след това на Марго Грийн. Нападателят е откраднал нейната карта и я е използвал, за да избяга през задния изход.

— Предполагам, че да.

— Грийн може да е влязла и да е оставила тази врата отворена.

— Не. Първо, това би нарушение на правилата. Второ, системата е отчела, че тя не е правила такова нещо. Няколко секунди след като Грийн е влязла, вратата се е затворила. Имаме електронен запис на това.

— Значи престъпникът трябва да я е чакал в залата скрит още от момента, в който изложбата е затворила за посетители – пет часа – до момента на нападението в два през нощта.

Манети кимна.

— Или пък някак си е успял да заобиколи охранителната система.

— Смятаме, че това е крайно невероятно.

— Но аз мисля, че е почти сигурно. Идвала съм в тази зала дузина пъти след нападението. Няма място, където нападателят да е можел да се скрие.

— Но залата беше в процес на подреждане. Всичко беше нагоре с краката.

— Било е два дни преди откриването. Залата е била почти подредена.

— Охранителната система е защитена срещу измама.

— Като Диамантената зала. Нали?

Тя наблюдаваше как устните на Манети се стягат и стомахът й се сви. Това не беше в неин стил. Превръщаше се в истинска кучка и това не й харесваше.

— Благодаря ви, господин Манети – каза тя. – Бих искала да обиколя още веднъж залата, ако нямате нищо против.

— Моля, заповядайте.

— Ще държим връзка.