Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Останете, останете… Не ме оставяйте… толкова дълго ви чаках.
В молбата му имаше детинско чистосърдечие и покорство, които бяха напълно противоположни на неистовството, изплашило преди малко Адриана. Тя кимна на Флорин, приготви се да тръгне и отговори:
— Не мога да остана повече тук, принце.
— Но ще дойдете ли пак? — попита Джалма, едва сдържайки сълзите си. — Ще ви видя ли отново?
— О, не! Никога! — отвърна госпожица Кардовил с помръкнал глас.
След това, възползувайки се от изненадата, с която Джалма реагира на отговора й, Адриана бързо се изгуби зад един храсталак в зимната градина. В този момент, бързайки да застигне господарката си, Флорин мина покрай Родин и той тихичко й прошепна:
— Още утре трябва да си разчистим сметките с Гърбавото.
Без да му отговори, цялата разтреперана, Флорин изчезна зад дърветата.
Съсипан, смазан, с отпусната върху гърдите глава, Джалма все още стоеше на колене. По очарователното му лице не се виждаше нито гняв, нито ярост, нито скръб: той плачеше без глас.
Тогава Родин пристъпи към него и натъжено му каза.
— Уви, предвиждах това, което се случи и много се страхувах. Не исках да ви разкривам коя е благодетелката ви и дори ви казах, че е стара. Знаете ли, скъпи принце, защо направих така?
Джалма не отговори, отпусна ръце на коленете си и обърна към Родин мокрото си от сълзи лице.
— Знаех, че госпожица Кардовил е красавица и че момък на вашите години лесно се влюбва — продължи Родин — и исках да ви предпазя от това нещастие, защото вашата хубава покровителка обича един красив младеж от нашия град…
Щом чу това, Джалма притисна сърцето си с ръце, сякаш го бе пробол остър нож, извика от страшната болка, главата му се отметна назад и той падна безчувствен на дивана.
Родин го погледна с безразличие, изтри с лакът вехтата си шапка и на тръгване каза:
— Виж ти… Значи от това боли… Боли…
X глава
Съветите
Вече бе девет часа вечерта. Разнесоха се ударите на часовника. Изнизваше се денят, в който госпожица Кардовил за пръв път се видя с Джалма. Пребледняла, разтревожена, трепереща, със свещ в ръка Флорин влезе в една простичко подредена, но много удобна спалня.
Тази стая бе в отделението, където живееше Гърбавото. Тя беше на приземния етаж и в нея се влизаше през две врати. Едната водеше към градината, а другата — към двора. От последната влизаха онези, които идваха да искат милостиня от Гърбавото. Отделението, което заемаше недъгавото момиче, се състоеше от преддверие, където просяците изчакваха да получат помощ, от салон, в който се изслушваха молбите и от една спалня, в която влезе неспокойната, изплашена дотолкова Флорин, че едва докосваше килима с обутите си в сатенени чехли крака. Тя почти не дишаше и се стряскаше и ослушваше при най-малкия шум.
Прислужницата остави свещта на камината, огледа бързо стаята, и се приближи до писалището от черно дърво, над което се издигаше красива библиотека, препълнена с книги. В едно от трите чекмеджета на библиотеката бе оставен ключ. Флорин ги претърси. В тях имаше различни молби за помощ и някои бележки, писани от Гърбавото. Но там тя не намери онова, което търсеше. Между библиотеката и масата имаше трикрил скрин. Флорин претърси и него, но напразно. Тя махна с ръка от яд и съжаление, поогледа се наоколо, поослуша се, зърна със свито сърце една ракла, претършува и нея, но пак безрезултатно. До леглото имаше малка вратичка, през която се влизаше в стаята за тоалет. Флорин влезе и тук и затърси най-напред в един голям гардероб, в който бяха окачени няколко черни рокли, ушити наскоро за Гърбавото по заповед на госпожица Кардовил, но отново напразно. Но като поразгледа добре дъното, забеляза едно старо малко ковчеже, покрито наполовина с някакво наметало и веднага го отвори. Там намери прилежно сгънати бедняшките вехти дрипи, с които бе облечена Гърбавото, когато влезе в този богат дом.
Флорин потръпна. Неволна тревога сгърчи лицето й. Но като се сети, че не е време за съжаление, а за изпълнение на неумолимите заповеди на Родин, тя бързо затвори ковчежето и гардероба, излезе от стаята за обличане и отново се върна в спалнята.
След като поразгледа писалището я осени внезапна мисъл. Тя не се задоволи само с претърсване на чекмеджетата, а измъкна изцяло едно от тях с надеждата, че ще открие онова, което търсеше, но нищо не намери. Вторият й опит излезе по-успешен: тя откри една дебела тетрадка. Изненада се, защото разчиташе да попадне на нещо друго, но я отвори и бързо прелисти изписаните страници. След като ги попрегледа остана доволна и понечи да мушне ръкописа в джоба си, но след кратък размисъл го върна на предишното му място, подреди всичко както си беше, взе свещта и напусна отделението, без никой да я забележи. Беше пресметнала точно времето, защото знаеше, че Гърбавото ще се бави при госпожица Кардовил няколко часа.