Изворът [bg]

— Това е единственото ми лице. Защо хората винаги си говорят как са се променили, ако не са се виждали година или две? Срещнах случайно Грейс Паркър вчера и тя направи истинска инвентаризация на външния ми вид. Отгатвах всяка нейна дума, още преди да я изрече: „Толкова добре изглеждаш, не си остаряла и с един ден, наистина е така, Катрин.“ Хората имат провинциални маниери.

— Но… ти наистина изглеждаш добре… Приятно ми е… да те видя…

— И аз се радвам да те видя. Как са нещата в строителната индустрия?

— Не знам… Сигурно си прочела за „Кортланд“… Проектирам „Кортланд Хоумс“, жилищен…

— Разбира се. Точно така беше. Мисля, че е много добре за теб, Питър. Да работиш нещо, не само за печалба и за тлъст хонорар, а в името на обществото. Смятам, че архитектите трябва да престанат да ламтят за пари и да отделят по малко време за държавна работа с по-широки хоризонти.

— Повечето от тях веднага биха се заели с такава работа, ако можеха, но човек се добира до нея много трудно, това е затворен…

— Да, да, знам. Няма как да обясним на широката публика нашите методи на работа и затова слушаме такива нелепи и досадни оплаквания. Не бива да четеш вестниците на Уайнънд, Питър.

— Изобщо не чета вестниците на Уайнънд. Какво общо по дяволите има това с… Не знам за какво говорим, Кейти.

Каза си, че тя не му дължи нищо, освен всичкия гняв и презрение, на които е способна. И все пак, съвсем по човешки, очакваше по някакъв начин да издаде напрежението си. Но тя изобщо не беше напрегната.

— Сигурно имаме доста неща да си кажем, Питър. — Тези думи щяха да го ободрят, ако не ги бе изрекла с такава лекота. — Не можем да останем тук цял ден. — Погледна си часовника. — Имам около час, защо не ме заведеш някъде да пийнем по чаша чай, горещият чай ще ти дойде добре, изглеждаш премръзнал.

Това бе единственият й коментар за външния му вид, а погледът й не изразяваше нищо. Дори Роурк се смая колко съм се променил, каза си той.

— Да, Кейти. Чудесна идея. Аз… — Искаше му се да го бе предложил той, а не тя — това беше най-подходящото нещо, което можеха да направят. Не му беше приятно, че тя се сеща кое е най-подходящо, и то толкова бързо. — Хайде да намерим някое приятно и тихо местенце…

— Да отидем в Торп, тук, зад ъгъла. Правят най-хубавите сандвичи за чай.

Хвана го под ръка, за да пресекат улицата и пусна ръката му, щом стигнаха на отсрещния тротоар. Направи го автоматично, без да й направи впечатление.

В Торп имаше щанд със сладкиши и бонбони. Голяма купа със зелени и бели захаросани бадеми се опули срещу Кийтинг. Носеше се миризма на портокалова глазура. Осветлението беше слабо, като застинала оранжева мъгла, а заради миризмата светлината сякаш лепнеше. Масите бяха съвсем малки и прекалено близо една до друга.