Вещиците: Полунощ [bg]

Моите разследващи в Тексас бяха трима професионални детективи, двама от които навремето бяха работили за правителството на Щатите. Всички бяха предупредени, че Деидре не бива да бъде притеснявана или плашена по никакъв начин.

— Много съм притеснен за щастието на това момиче и за здравия й разум. Но разберете, тя е телепат. Ако се приближите и на петдесет крачки от нея, вече ще знае, че я наблюдавате. Бъдете внимателни.

Дали ми повярваха, не знам, но следваха инструкциите ми. Поддържаха голяма дистанция, събираха информация за нея от училищните канцеларии и от слуховете сред състудентите й, от старите дами, които работеха на рецепцията на нейното общежитие, и от учителите, които с охота говореха за нея на чашка кафе. Дори Деидре да бе разбрала, че я наблюдаваме, ние не разбрахме.

Беше се справила доста добре през есенния семестър в Тексаския женски университет. Имаше отлични оценки. Момичетата я харесваха, учителите — също.

На всеки шест седмици тя излизаше на вечеря с братовчедка си Ронда Мейфеър и съпруга й, професор Елис Клемент, който по това време й преподаваше английски. Дори на 10 септември на рецепцията в училището беше записано, че тя е излязла с момче на име Джоуи Доусън, но тази среща бе продължила един час, ако може да се вярва на регистъра.

В същия този регистър е отбелязано, че Кортланд често посещавал Деидре, водел я в петък или събота вечер в Далас, а тя се връщала преди „последната проверка“ в един часа през нощта.

Знаем, че Деидре е отишла за Коледа в Метаир, в дома на Кортланд. Семейната мълва гласи, че не пожелала да види Карлота, когато тя дошла да я посети.

Юридическите слухове поддържат твърдението, че Карлота и Кортланд все още не си говорели. Тя дори не отговаряла на обичайните обаждания по работа. Между тях постоянно се разменяли злъчни писма и за най-дребните финансови въпроси, свързани с парите на Деидре.

„Той се опитва да поеме пълния контрол върху нея, и то за нейно добро — казва неговата секретарка на своя приятелка, — но онази старица няма да му позволи. Заплашва го със съд.“

Както и да са протекли тези борби, Деидре започнала да се влошава по време на пролетния срок. Започнала да отсъства от часовете и съквартирантките й казвали, че понякога през нощта викала, но не отговаряла, когато чукали на вратата й. Една нощ полицията на кампуса я открила в малък парк в центъра. Била очевидно объркана и сякаш не знаела къде се намира.

Накрая тя била извикана в кабинета на декана за дисциплинарно наказание. Пропуснала твърде много часове. Била поставена на специален режим и въпреки че вече се появявала в класната стая, учителите казвали, че не внимава и вероятно е болна.