Сблъсък
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Смъртоносен вирус плъзва из страната, света. Оцеляват група малка група хора, но това не пречи на разделянето им на два лагера — на доброто, и на злото. Ще успее ли група, водена от майка Абигейл да се пребори със Зловещия човек, всяващ ужас на всяка земна твар…
Мъжът, младият мъж, както се оказа, когото бе видяла от балкона, бе станал и отупваше праха от панталоните си. Беше слаб и добре сложен, лицето му бе покрито с брада, която на дневна светлина бе вероятно руса или червеникава. Под очите му имаше дълбоки сенки. Усмихваше й се малко тъжно.
— Какво събори? Тресна като да беше пиано.
— Една саксия. Тя… тя… — но нов, пристъп на смях й попречи да продължи. Франи само го сочеше с пръст и се превиваше, държейки се с две ръце за корема. Сълзи потекоха от очите й. — Изглеждаше ужасно смешно… Знам, че такова ужасно нещо не бива да се казва, когато се срещаш с някого за пръв път, но… о, Бога ми! Толкова смешен беше!
— Ако това се беше случило едно време, следващият ми ход щеше да е да заведа дело срещу тебе за обезщетение от поне четвърт милион. „Господин съдия, вдигнах поглед и тази млада дама ме гледаше. Да, мисля, че ми правеше физиономии.“ „Отсъждаме в полза на ищеца, горкото момче. Обявявам десетминутна почивка.“
Двамата се посмяха още малко. Младият мъж носеше избелели, но чисти дънки и тъмносиня риза. Лятната нощ бе топла и приятна. Франи не съжаляваше, че е излязла навън.
— Ти да не би да си Фран Голдсмит?
— Да, точно така. Но аз не те познавам.
— Лари Ъндърууд. Днес пристигнахме. Всъщност търся един човек на име Харолд Лодър. Казаха ми, че живее на „Пърл“ номер 261 заедно с Франи Голдсмит, Стю Редман и още няколко души.
Смехът й пресекна.
— Когато пристигнахме в Боулдър, Харолд дойде с нас в този дом, но скоро след това се изнесе. Сега живее в Арабахо, в западната част на града. Мога да ти дам точния му адрес и да ти обясня как да стигнеш дотам.
— Ще ти бъда много благодарен. Но ще го посетя утре. Не мога да рискувам втори път да ми се случи нещо подобно.
— Познаваш ли Харолд?
— И да, и не. Познавам го колкото и теб. Макар че, правичката да си кажа, изобщо не изглеждаш така, както си те представях. Виждах те като страхотна блондинка, с по един пищов, увиснал от двете страни на бедрата ти, като мадамите от картините на Франк Фрацета. Но се радвам, че се запознахме. — Лари й подаде ръка и тя я стисна, усмихвайки се смутено.
— Страхувам се, че нямам ни най-малка представа за какво говориш.
— Седни за малко и ще ти обясня.
Франи седна на бордюра. Полъхна лек ветрец, подгони хартийките по улицата, а листата на брястовете в алеята пред сградата на съда, намираща се на три преки разстояние, зашумоляха.
— Нося нещо специално за Харолд Лодър — каза Лари. — Но искам да го изненадам. Така че, ако случайно го видиш преди мене, моля те, не му казвай.
— Добре — съгласи се Франи по-заинтригувана от всякога. Лари й показа пистолета с дългата цев, който не бе никакъв пистолет, а бутилка вино. Тя я наклони леко и успя да разчете надписа с едри букви на звездната светлина — „БОРДО“. И годината: 1947.
— Най-хубавото бордо на нашето столетие. Поне така твърдеше един стар мой приятел. Казваше се Руди. Мир на праха му.
— Но 1947… та това е преди цели четиридесет и три години. Дали не се е… вкиснало?
— Руди твърдеше, че качественото бордо никога не се вкисва. Както и да е, мъкна го чак от Охайо. Ако виното се окаже кофти, то поне ще е едно кофти вино пътешественик.
— И го носиш за Харолд?
— Да, както и пакет от тези. — Лари измъкна нещо от джоба си и й го подаде. Тя веднага позна какво е, без да чете надписа върху опаковката му. — Шоколадчета „Пейдей“! Любимите на Харолд… но откъде знаеш за тях?
— В това именно е историята.
— Разкажи ми!
— Добре. Слушай тогава. Навремето имало човек, който се казвал Лари Ъндърууд. Отишъл от Калифорния чак в Ню Йорк, за да види старата си майка. Това не била единствената причина за дългото пътуване, но другите причини не били чак толкова приятни затова нека не се задълбочаваме в тях?
— Щом казваш — съгласи се Франи.
— Но не щеш ли, Злата фея на Запада или някакви кретени от Пентагона изпратили на страната страшна чума и преди да успееш дори да кажеш: „Ей го, иде капитан Трипс“, почти всички в Ню Йорк били мъртви, включително майката на Лари Ъндърууд.
— Съжалявам. Майка ми и баща ми също починаха.
— Да, така стана с майките и бащите на всички нас. Ако си изпратим един на друг съболезнователни картички, сигурно няма да остане ни една неизползвана. Но Лари бил от щастливците. Напуснал града с една дама на име Рита, която не била в състояние да понесе случилото се. А Лари пък не бил в състояние да й помогне.