Разбитото око

— Името? — каза властно на куция командир.

— Лейтенант Ейрам, господарю.

Изглеждаше малко наплашен, но беше як и начумерен. Зимун знаеше как да се държи с такива като него. Не беше много различно от месеците на пиратския кораб с онези измъчени от скорбут отрепки.

— Дядо ми промени решението си за другия си внук Кип, когото прогони. Лейтенант, ти способен ли си да действаш решително и да изпълняваш заповеди, които изискват досетливост?

— Да, господине!

— А твоите хора? Могат ли да си държат устите затворени при изпълнение на извънредно важна задача?

— Да, господине! — отговориха другите трима в хор.

— Промахос Гайл — започна Зимун — иска да заловите Кип и всеки друг от новобранската му група, който се опита да ви попречи. Можете да привлечете цялата Бяла гвардия за изпълнението на тази заповед. — Заговори по-тихо. — Лейтенант, той има предвид да го убиете. Постарай се да изглежда така, сякаш не ви е оставил друг избор. И нито дума за това — дори пред промахоса. Нашите врагове са внедрили шпиони навсякъде. Обещавам ти внушителна награда, ако докажеш, че заслужаваш доверие. Може би дори повишение. Аз съм избраникът за Призма. И мога да ти стана добър приятел. Разбираш ме, надявам се.

Очите на Ейрам заблестяха.

— Да, господарю Призма. Ще изпълним заповедта с усърдие. Дори с радост.

— Лукслордовете ще са заети с церемонии до след пладне. Този ден е свят и не бих искал да обърнете целия град надолу с главата. Разбра ли ме? Свършете си работата тихо, но не се проваляйте. Ако е нужно да ви помага всеки от Бялата гвардия в града — направете го. Обяснете им, че сте подгонили крадец или нещо подобно. Ясно ли е?

— Да, господарю, разбрах ви напълно. Мога да взема със себе си всички от кулата. Имаме достъп и до кристалите.

— Превъзходно. Но… не ги използвайте на този етаж. Не бива да нарушаваме нашите церемонии. Първо спрете асансьорите. И онзи мост… Стъблото на лилията, нали? Според мен е добро място да попречите на бягството му.

— Да, господарю, прав сте. Само по него се минава за острова. Има и кейове отзад. Ще пратим хора и там.

— Не идвай да докладваш, докато не го убиете. Или по-добре изобщо не идвай.

Втурнаха се да изпълнят заповедта, лейтенантът подтичваше чудновато, като се подпираше на копието за глигани. Зимун отиде в тоалетната. Чак докато пикаеше се сети коя е жената, седнала на първата редица, и защо му изглежда позната. Нали я бе зърнал отдалеч в бивака на крал Гарадул. Собствената му майка — Карис!

Разсмя се. Прекрасно! Биха ли му стигнали способностите да съблазни отдавна загубената си майка? Това си беше истинско предизвикателство, но нима имаше по-добър източник на пари и сведения, които щяха да са му нужни срещу Андрос Гайл?

Чак толкова способен ли беше? Ами да, разбира се.

Стегна панталона, нагласи златната корона на тавата си и се върна в залата с широка усмивка.