Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Небесните гласове й бяха казали, че гневът на майсторите на желязо трябва да падне върху подземните хора, не върху Плейнфолк. Затова нейната сила — ако трябваше да се използва открито — трябваше да изглежда, че идва от Федерацията. Клиъруотър беше огорчена от очевидното безразличие на Кадилак към тяхната раздяла, но бързо разбра, че е обречена да падне в ръцете на генералния консул. Беше видяла достатъчно, за да знае, че като мютка към нея няма да се прояви уважение и че въпреки добре оформеното й тяло пъстрата й кожа ще я обрече на жестоко, унизително съществуване като товарно животно, клатушкащо се под кошници, пълни с камъни и пръст, теглещо колички с фекалии из оризищата или впрегнато в колело за вадене на вода.
Клиъруотър се ужасяваше от условията, при които живееха хората от нейното племе; съжаляваше ги и беше проляла много горчиви сълзи от пристигането си в Ни-Исан. Но не можеше да подобри положението им и не беше необходимо да го споделя, за да разбере какво преживяват. Нейната задача беше също толкова тежка, а унижението й в обятията на генералния консул не беше по-малко въпреки относителния лукс, с който беше обградена. Ако казаното от Мистър Сноу беше вярно, „загубените“ — мютите, държани от майсторите на желязо — щяха да бъдат освободени, когато Талисмана слезеше на земята. Мистър Сноу беше казал също, че Кадилак и тя са мечът и щитът на Тройнонадарения. Не беше обяснил какво означава това, но беше подчертал, че пророчеството, което говореше за неговото идване и победата на Плейнфолк над техните потисници, ще се изпълни само ако те двамата следват предначертания им път.
Част от задачата й беше да защитава Кадилак главно от самия него, защото го бяха обзели тъмните сили. Така че когато скоро след пристигането им я заведоха пред Накане То-Шиба, тя разбра какво се изисква от нея. Очите им се срещнаха само за миг, но това й беше напълно достатъчно. Умът й проникна в неговия, откривайки неизпълненото му желание да притежава тялото на едно дълго куче. Усети похотливото му любопитство — но дори генералният консул имаше определени граници. Мютите бяха извън границите на общоприетото. Въпреки това тя можа да внедри в ума му идеята да я настани в отделна стая с течаща вода и малката торба с лични вещи, които беше донесла със себе си. То-Шиба се съгласи и издаде необходимите заповеди, но го направи с леко колеблив вид на човек, който не е съвсем сигурен дали постъпва правилно.
Всяка вечер, когато стражата се отпускаше и преставаше да обикаля и да надзърта през шпионката на вратата, Клиъруотър използваше запаса си от розови листа да сваля шарките от тялото си — започна с частите, скрити под кожите й за ходене. На четвъртия ден преобразяването беше завършено. Стражът, който донесе оскъдната й закуска, толкова се стресна, че едва не изпусна таблата, и извика прекия си началник да се увери със собствените си очи в станалото. Новината бързо се разнесе и след час самият главен консул влезе при нея и заповяда да я съблекат.
Клиъруотър не се съпротиви; беше навела очи, докато То-Шиба бавно я оглеждаше от всички страни и поглъщаше всяка подробност от тялото й. Накрая той заповяда на един от стражите, който стоеше зад нея, да дръпне назад дългата й тъмна коса, която закриваше лицето й. Когато той я стегна с бяла превръзка на тила й, тя вдигна брадичка и очите й срещнаха очите на генералния консул. То-Шиба беше очаквал да види изпълнен със страх или опасение раболепен поглед на по-низше същество; вместо това видя светещи копия от син огън, които пронизаха душата му.
От този момент той беше обвързан от силата, дадена й от Талисмана.
Въпреки предишното ненаситно желание на То-Шиба за жени Клиъруотър беше доволна, че тя вече не може да бъде заместена. Неговото незаконно желание беше изцяло съсредоточено върху нея и щеше да остане такова дори да бяха разделени за седмици и месеци. Нямаше смисъл обаче да рискува. В навечерието на заминаването й, докато То-Шиба лежеше в прегръдките й, треперещ от екстаз, и преживяваше последния кръг на въображаемата си сексуална гимнастика, тя върна мислите му към брачното легло, като наложи собствения си образ върху този на жена му. Ето защо не беше изненадващо, че сестрата на шогуна нямаше от какво да се оплаква при краткото си посещение в летния дворец в Йедо.