Камъкът на сълзите
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъкът на сълзите». Краткое содержание книги:
Двамата се погледнаха изненадани.
Той нямаше представа какво става. Тя разбра какво, но не знаеше как. Усети горещата му кръв върху юмрука си. Зениците му се разшириха. Той се закашля и по лицето й се посяха ситни капчици кръв. Чу се протяжно, бавно гъргорене и последното издихание на дробовете му.
По лицето й покапаха сълзи. Нямаше сили да го блъсне настрани и едва дишаше под тежестта му. Така че остана да лежи неподвижна. Ръката й, отпусната между гърдите, плувна в кръв. Кръв обагри и цялата й риза. Отровата стигна до врата й.
Четиридесет и седма глава
В зловещата чернота усети болката от разкъсаната си устна. Нещо се забиваше в раната и я караше да пулсира. Имаше нещо в устата. Помисли си, че може да е пръст, който се опитва да се напъха вътре.
— Гълтай!
Калан се намръщи в тъмнината, в съня си.
— Гълтай! Чуваш ли? Гълтай!
Тя направи кисела физиономия, но преглътна. Пръстът се опита да напъха още от сухите неща в устата й.
— Гълтай пак!
Преглътна с надеждата, че гласът ще я остави на мира. Така и стана. Потъна обратно в зловещата чернота. Понесе се из нищото, без да усеща каквото и да било. Нямаше представа за време, не знаеше колко дълго се е носила така.
Изохка и отвори очи. Примигна и огледа заслона. Свещите бяха изгорели наполовина. Беше завита с кожената си наметка. Чандален се наведе над нея и я погледна. Върху устните му се разля широка усмивка. Въздъхна дълбоко с облекчение.
— Ти се върна — каза той, — сега вече си спасена!
— Чандален? — Тя се опита да намери логично обяснение на това, което вижда. — В отвъдния свят ли съм, ти не си ли убит?
Той се засмя.
— Трудно се убива Чандален!
Калан се опита да навлажни с език пресъхналите си устни. Беше будна, наистина будна, за пръв път от толкова време. Беше забравила какво е да си буден, колко е хубаво да си изпълнен с живот. Не смееше да помръдне, страхуваше се, че мракът отново ще я завладее.
— Но Приндин те рани с отровна стрела. Аз го видях.
Чандален леко се обърна и погледна тъжно настрани. Черните му коси бяха изцапани със засъхнала кръв. Махна с ръка, сякаш искаше да каже, че няма какво толкова да се обяснява.
— Нали помниш, че ти разказвах как нашите предци са гълтали еленова квасия, преди да тръгнат на бой, така че когато ги наранят със стрела с отровата „десет стъпки“, тя да не им действа?
Калан кимна. Чандален внимателно пипна ранената си глава.
— Е, в памет на предците, на моите предци-воини, глътнах малко от еленовата квасия, преди да тръгна със стрелците. Еленовата квасия, която ти ми даде в онзи град! — Той повдигна вежди. — Беше в чест на предците!
Калан се усмихна и сложи ръка върху неговата.
— Сигурно твоите предци се гордеят с теб!
Той й помогна да седне. В оскъдната светлина видя, че Приндин лежи до нея по гръб. Ножът от костта на Чандаленовия дядо стърчеше от гърдите му. Успяла е да забие ножа в Приндин, когато той се хвърли върху нея! Но как? Спомни си колко беше безпомощна, спомни си как отровата бавно проникваше в тялото й, накрая изобщо не можеше да се помръдне. Спомни си преживения ужас. Но не можеше да си спомни как е забила ножа. Гласът й трепереше.
— Толкова съжалявам, Чандален. — Тя покри уста с пръсти. — Толкова съжалявам, че убих приятеля ти!
Чандален погледна тялото.
— Той не ми е приятел. Моите приятели никога не са се опитвали да ме убият. — Сложи ръка върху рамото й, за да я успокои. — Приндин беше изпратен от великия черен дух на смъртта. Сърцето му беше в плен на злото.
Калан дръпна ръкава му.
— Чандален, големият черен дух на смъртта се е опитал да избяга през воала на отвъдния свят. Иска ние всички да го последваме в света на мъртвите.
Чандален я гледаше много внимателно.
— Вярвам ти. Трябва да отидем в Ейдиндрил, така ще помогнем, за да го спрат.
Тя въздъхна с облекчение.
— Благодаря ти, Чандален. Благодаря ти, че ме разбираш и за това, че ме спаси с еленовата квасия. — Калан стисна ръката му. — Войниците! Приндин сложи капан на войниците! Колко е часът?
— Когато капитан Райан дойде при нас с Тосидин, попитах го къде си. Знаех, че искаше да тръгнеш с тях. Той ми каза, че си болна. Че не можеш да се събудиш. Това ми прозвуча като банду. Капитан Райан каза, че не можеш да ядеш и си изпила само чая, приготвен от Приндин. Веднага разбрах, че нещо се е случило, че си отровена и причината е в чая. Двамата с Тосидин здравата се изплашихме за теб. Той тръгна да проверява дали врагът е променил разположението си. Видяхме, че изчакват атаката. Дадох разпореждания на войниците и се върнах веднага тук. Знаех, че Приндин ни е предал, но Тосидин мислеше, че има някакво друго обяснение. Вярваше на брат си и не искаше да приеме, че злото се е вселило в него. Плати за доверието и за грешката с живота си.