Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Дърк е от Клана? Смесен, но от Клана? — започна да жестикулира момчето.
— Да, Брун го прие, Креб му даде име. Дори и Брод не може да му отнеме това. И всички го обичат — с изключение на Брод — дори Ога, стопанката на Брод. Тя го откърми, когато млякото ми секна, заедно със сина си Грев. Израснаха заедно като братчета и са добри приятели. Старият Грод направи малко копие за Дърк, дълго колкото него. — Когато си спомни случката, Айла се усмихна. — Но най-много го обича Уба. Тя, ми е сестра, както сте ти и Ръги. Сега тя е майката на Дърк. Аз го дадох на Уба, когато Брод ме накара да напусна. Може и да е малко по-различен от останалите, но Дърк е от Клана.
— Тук ми е много неприятно — сподели с гневни жестове Ридаг. — Де да бях на мястото на Дърк, та да живея с Клана.
Реакцията на Ридаг изненада Айла. Дори след като разговаряха дълго и накрая тя го придума да хапне нещо и го зави в леглото му, думите му не излизаха от ума и. Цялата вечер Ранек не откъсваше очи от Айла. Виждаше как тя спираше по средата на някаква дейност, например когато поднасяше залък към устата си, а очите и бяха вперени някъде далеч напред или челото и се набръчкваше, когато се съсредоточаваше върху мислите си. Знаеше, че тези мисли са мрачни и много искаше да я успокои и да сподели тревогите и.
Нея нощ всички останаха в Хвощовия бивак и шатрата се препълни. Ранек изчака Айла да се пъхне в постелята си и тогава и той си легна бързо.
— Айла, ще споделиш ли постелята ми тази нощ? — Ранек видя, че тя затвори очи и се намръщи. — Нямам предвид за Удоволствия — добави бързо той, — освен, ако ти не го искаш. Знам, че днешният ден беше труден за теб…
— Мисля, че беше по-труден за Лъвския бивак — каза Айла.
— Не мисля, че е бил много по-труден, но това няма значение. Просто искам да ти дам нещо, Айла. Моите кожи, за да ти е топло, моята любов, за да ти е спокойно. Искам да съм до теб тази нощ.
Тя кимна в знак на съгласие и се пъхна в постелята на Ранек, но не можа да заспи, даже не се отпусна и той го усещаше.
— Айла, какво те безпокои? Искаш ли да поговорим? — попита Ранек.
— Мислех си за Ридаг и за моя син, но не знам дали мога да говоря за това. Просто трябва да поразмишлявам.
— Изглежда предпочиташ да си в собственото си легло, нали? — най-сетне попита той.
— Ранек, знам, че искаш да ми помогнеш и това само по себе си е голяма помощ за мен. Нямаш представа колко много означаваше за мен, когато те видях тогава до себе си. Много съм признателна и на Лъвския бивак. Всички са толкова добри и така чудесно се държат с мен. Научих толкова много от тях и се гордея, че съм Мамутои, че мога да кажа, че това е моят народ. Мислех, че всички Други — тези, които наричах Другите — са като Лъвския бивак, но сега знам, че това не е така. Подобно на Клана, повечето народи се състоят от добри хора, но не всички са добри, дори добрите хора не са добри във всяко отношение. Имах известни идеи и… правех си известни планове…, но сега имам нужда да помисля.
— И можеш да мислиш по-добре в собственото си легло, а не притеснена тук, в моята постеля. Премести се, Айла, нали пак ще си близо до мен — каза Ранек.
Ранек не беше единственият, който наблюдаваше Айла и когато Джондалар я видя да излиза от постелята на Ранек и да се пъха в собствените си кожи, той изпита странна смесица от чувства. Успокои се, че няма да скърца със зъби при звуците на споделените им Удоволствия, но го жегна и съжаление към Ранек. Ако беше на мястото на тъмнокожия ваятел, щеше да поиска да задържи Айла и да я успокои, да поеме част от болката и в себе си. Щеше да го нарани, ако се отделеше от него, за да спи сама.
След като Ранек се унесе в сън и в Бивака се възцари дълбока тишина, Айла тихо се измъкна от постелята, наметна една лека връхна дреха против нощния хлад и излезе навън в звездната нощ. След миг Вълчо се появи до нея. Запътиха се към навеса за конете, където ги посрещна радостното цвилене на Рейсър и тихото пръхтене на Уини. След като ги потупа, почеса и им каза по няколко ласкави думи, Айла прегърна Уини през врата и се облегна на нея.
За кой ли път сламеножълтата кобилка бе приятелката, от която се нуждаеше? Айла се усмихна. Какво ли биха помислили за нейните приятели хората от Клана? Два коня и вълк! Тя беше благодарна, че ги имаше, но в сърцето и продължаваше да витае някаква пустота. Липсваше човекът, който и беше най-необходим. Въпреки всичко той бе там. Дори преди Лъвският бивак да се застъпи за нея. Така и не разбра откъде се появи. Изведнъж Джондалар бе застанал до нея, изправил се срещу всички. Срещу отвращението и погнусата им. Беше ужасно, много по-лошо, отколкото на Събирането на Клана. Не беше просто това, че тя се различаваше от тях. Те се страхуваха от нея, мразеха я. През цялото време той се бе опитвал да и каже именно това. Но дори и да го знаеше, това нямаше да промени нещата. Не можеше да позволи да унижават Ридаг, нито да очернят сина и.