Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
Най-силно кършеше ръце от отчаяние господин Дьо Буйе, чиито начинания до този момент винаги бяха успявали, чиито действия винаги се бяха увенчавали с успех, заради когото в армията се беше родила поговорката: „Щастлив като Буйе“.
— О, господа! — провикна се той с измъчен глас. — Пак кажете, че съм щастливец!
— Не, генерале — отвърна Шарни от другия бряг. — Но бъдете спокоен, ще кажа, че сте направили всичко онова, което един човек може да направи, и тъй като ще го кажа аз, ще ми повярват. Сбогом, генерале.
И пеша, през нивите, целият оплискан в кал, със струяща от него вода, лишен от сабята си, останала в канала и от пистолетите си, чийто барут се беше намокрил, Шарни пое по пътя си и изчезна сред дърветата, които сякаш като предни постове на гората, стояха пред пътя.
Този път бе онзи, в края на краищата, по който отвеждаха краля и кралското семейство. Трябваше само да го следва, за да ги настигне.
Но преди да тръгне по него, той се обърна за последен път и видя на брега на проклетия канал господин Дьо Буйе и войската му, които въпреки очевидната невъзможност да продължат напред не можеха да се решат да потеглят назад. Той им отправи последен поздрав, после тръгна по пътя, навлезе в един завой и изчезна от погледите им.
Оставаше му да се води по голямата гълчава, която го предшестваше, състояща се от виковете, възгласите, заплахите, смеховете и проклятията на десет хиляди души.
98.
Заминаването
Знаем как беше тръгнал кралят. При все това ни остава да кажем няколко думи за това заминаване и това пътуване, през което ще видим да се разиграват различните съдби на верните служители и последните приятели, които случайността или предаността бяха събрали около умиращата монархия.
Нека се върнем в къщата на господин Сос.
Едва Шарни бе докоснал земята, както казахме, когато вратата се отвори и Бийо се появи отново на прага. Лицето му беше мрачно. Погледът му, изпод свъсените от мислите му вежди, беше дълбок и изпитателен — той огледа последователно всички действащи лица в драмата. Но в кръга, който обиколи, погледът му забеляза само две неща.
Бягството на Шарни — то беше очевидно. Графът не беше вече в стаята, а господин Дьо Дамас затваряше прозореца след него. Провесвайки се, Бийо би могъл да види как графът прескача градинската стена.
Второто нещо бе подобието на съюз, което току-що се сключи между кралицата и господин Дьо Ромьоф, съюз, в който господин Дьо Ромьоф бе обещал всичко на всичко да остане неутрален.
Зад Бийо първата стая се бе изпълнила със същите хора, въоръжени с пушки, коси или саби, които един жест на арендатора бе отпратил. Впрочем тези хора изглежда бяха увлечени от някакво магнетично влияние да се подчиняват на този вожд, плебей като тях, у когото виждаха патриотизъм, равен на техния, или да го кажем по-точно, омраза, равна на тяхната омраза.
Бийо хвърли един поглед зад себе си, който се кръстоса с погледите на въоръжените хора и му даде да разбере, че може да разчита на тях в случай, че потрябва да се прибегне до насилие.
— Е, какво — попита той господин Дьо Ромьоф, — решиха ли се да тръгнат?
Кралицата хвърли на Бийо един от онези нейни погледи, които биха превърнали в прах непредпазливите хора, към които ги насочваше, ако тя би могла да вложи в тях могъществото на светкавицата. После, без да отговори, тя седна, хващайки се за облегалката на фотьойла, сякаш искаше да се вкопчи в него.
— Кралят иска още няколко минути — отвърна господин Дьо Ромьоф. — Никой не е спал през нощта и Техни величества са смазани от умора.
— Господин Дьо Ромьоф — рече Бийо, — вие много добре знаете, че Техни величества искат още няколко минути съвсем не защото са уморени, а защото се надяват, че през тези няколко минути господин Дьо Буйе ще пристигне. Само че — добави Бийо надуто — нека Техни величества внимават, защото ако откажат да тръгнат доброволно, ще ги завлекат за краката до колата.
— Негодник! — кресна господин Дьо Дамас и се хвърли към Бийо със сабя в ръка.
Но Бийо се обърна и скръсти ръце. Наистина, той нямаше нужда лично да се защитава. Осем или десет човека се хвърлиха на свой ред от първата във втората стая и господин Дьо Дамас се оказа под заплахата на десетина различни оръжия.
Кралят видя, че са достатъчни само една дума или един жест, за да бъдат изклани двамата телохранители — господин Дьо Шоазьол и господин Дьо Дамас, както и двамата или трима офицери и подофицери, които бяха около него.
— Добре — каза той, — накарайте да впрегнат конете. Ние тръгваме.
Госпожа Брюние, едната от двете дами на кралицата, нададе вик и припадна. Този вик събуди двете деца. Малкият дофин започна да плаче.