Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Откакто Ричард се бе преместил да живее при Моргановия поток, те със Стивън ходеха да ловят риба на малък, покрит с пясък плаж между залива Сидни, там, където спираха корабите, и най-западната му точка — нос Рос. До плажа стигаха, общо взето, за същото време, както и до най-източната точка на залива — нос Хънтър, а сега двамата разполагаха и с бамбукови дръжки за въдиците и това увеличаваше много възможността да хванат някоя по-едра риба, навъртаща се близо до повърхността на водата.
— Какво ще кажеш, носят се слухове, че във Франция била избухнала голяма революция? — попита Стивън, докато изкормваха в сянката на една издадена скала голяма риба, която бяха уловили.
— И в колониите в Америка имаше революция, защо да няма и във Франция? Жалко, че „Мери Ан“ и „Саламандър“ не донесоха вестници от Лондон, явно ще се наложи да чакаме, докато „Горгона“ пристигне в Порт Джаксън, за да разберем какво всъщност се е случило. „Горгона“ ще донесе и писма от жените на хора като Рос и драгия Ралфи.
— А ти писа ли вкъщи, Ричард?
— Не, не съм. Ще пиша чак когато имам какво да им кажа.
Стивън го погледна озадачен. Какво да им каже ли? Ами „Александър“? Ами Порт Джаксън? Ами остров Норфолк?
— Не виждам смисъл да пиша тъжни неща — поясни Ричард. — Когато седна да пиша, искам да съм в състояние да съобщя на семейството и приятелите си в Англия, че съм оцелял и дори съм постигнал нещичко. И че животът ми в Антиподите не е празен съсъд.
— Да, разбирам те. Значи предстои да им пишеш в най-скоро време. Освен ако не си забравил, разбира се, азбуката.
— Гледам да не я забравям. Писма не пиша, но ако не съм капнал от умора, си водя записки върху онова, което съм прочел.
Тръгнаха да се връщат към Моргановия поток и по пътя дадоха малко от огромната вкусна риба на Оливия Лукас. В селището срещнаха Дарси и отрязаха и на него, сетне минаха покрай старата къща на Ричард и заджапаха нагоре по ручея към билото на хълма.
На Кити вече й личеше, че е бременна. Тя се бе оказала идеалната жена за заселник на остров Норфолк, беше се научила да работи с чука, да се справя с неочаквани дребни произшествия — например когато едно от прасенцата на Огъста нагази в зеленчуковите лехи, да заглажда с шкурката дъсчените стени на къщата, така както го правеше Ричард, да сече доста големи дървета, да стъкмява огъня в печката, да носи вода, да готви, чисти и шие. Оповести най-тържествено на Ричард, че в свободното си време вадела от парче памучен плат конците и ги усуквала на фитили. Смятала, щом Ричард заколел някоя свиня, от маста да излее свещи, така че да не им се налага да ги купуват от Държавния резерв, където вървяха по пени парчето.
— Преуморяваш се — пошегува се Стивън, когато седнаха да хапнат от рибата, която Кити бе увила в листа от бананово дърво и беше задушила във фурната.
— Не започвай пак, Стивън! — подвикна тя престорено сърдито, но продължи да яде с апетит. — Ричард вечно ми опява. Наистина се чувствам добре, имам сили за двама. Пък и установих, че ми е най-добре, когато върша нещо. Особено тук, в моята къща, нали бях с Ричард още преди да започне строежът.
— Щом намеря човек, на когото мога да се доверя, Кити, ще платя на управата на острова и ще го наема, за да върши тежката работа, когато наедрееш.
— Точно тук Джордж Гест сбърка — рече Стивън. — Ако беше изчакал да му изтече срокът на присъдата и се беше разбрал с майор Рос, преди да наеме двама души да му работят, нито той, нито те щяха да отнесат камшика.
— Джордж е свестен човек, но все бърза. Искал е да му излезе по-евтино, като се спазари направо с двамата пехотинци, вместо да плаща на държавата. Но английската държава не допуска такива неща. Колкото и да я презирам, не виждам смисъл да се опитвам да я лъжа. Ще си наема човек за десет лири стерлинги годишно, по джоба ми е. Е, след като си платя дълговете — усмихна се той.
— Ти, Ричард, също се преуморяваш.
— Няма такова нещо. Каква по-добра почивка от това да доловя риба на скалите в събота сутринта, да поработя в градината или след неделната служба да изрина торта в свинарника? Добре, че забраните на майора за неделята не се разпростират и върху работа — нали тя му пълни хранилищата! Той роптае само срещу пиенето и комара.