Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
През 1541 г., при втория опит, Жан Калвин (1509-64) бил убеден да поеме контрола върху църквата в Женева. Избягал французин, по-радикален от Лутер, Калвин основал най-влиятелния и широко разпространен клон на протестанството. Учен, възпитан в духа на Леьофевр д’Етапл, и някога католически адвокат, той бил защитаван от кръга около Маргарете дАнгулем. Обърнал се в новото мислене, след като чул проповед за върховенството на Писанието от ректора на Сорбоната, Николас Коп. Страхувайки се от репресии, той изоставил бенефиция си в родния Нойон и избягал в Базел. Там през 1535 г. публикувал фундаменталния си труд Institution de la religion chrétienne.
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
505
HOLISM
През февруари 1528 г. удивителният “доктор Парацелз” изгубил краткото си назначение като градски лекар на Базел. Бил отстранен от университета, обидил гилдията на аптекарите и съдил прелата, защото той отказал да му заплати пълния професионален хонорар. Когато обвинил публично магистратите в предубеждения, той рискувал да бъде арестуван и избягал. Неговите идеи не били по-приемливи за схоластичната медицина от неговото време, отколкото за предполагаемо научната медицина от една по-късна епоха.
Филипус Ауреолус Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм (1493-1541), известен като Парацелз, бил роден в Айнзиделн в кантона Швиц. Той бил съвременник на Лутер, Еразъм Микеланджело. Завършил медицинския факултет във Ферара през 1524 г. Но изоставил висшите науки и прекарал седем години в пътуване, изучавайки знанията на билкари, цигани и магьосници и изкарвайки прехраната си в занаятчийската гилдия на бръснарите-хи-рурзи. Посетил Испания и Португалия, Русия и Полша, Скандинавия и Константинопол, Крим и вероятно Египет. Бивш католик, той често се свързвал с радикалните секти като анабаптистите и Братята на свободния дух. Арестуван в Залцбург през 1525 г. заради подкрепа на разбунтувалите се селяни, той избегнал екзекуцията на косъм. Освен в Базел, по-дългите му престои били в Страсбург, Нюрнберг, Сен Гален, Меран в Тирол, Сен Мориц, Бад Пфайферс, Аугсбург, Кромау в Моравия, Братислава, Виена и Вилах. Той бил плодовит автор на всичко, от теология до магия - като централно място заема Opus Paramirium (1531), неговата “Работа отвъд чудесата”.
Парацелз отхвърлял властващата идея, че медицинските знания трябва да бъдат натрупвани от древните текстове. В Базел той се присъединил към няколко студенти, които изгаряли работите на Авицена. Вместо това той предложил да се учи, от една страна, от практически наблюдения, а от друга - от “четирите стълба” - естествена философия, астрология, алхимия и “Добродетел” (под което разбирал вътрешните сили на хората, растенията и минералите). Неговите емпирически склонности довели до серия от блестящи лечения и техники при ампутациите, антисептиката, хомеопатията и балнеологията. Другите линии го довели до алтернативна система на биохимия, базирана върху сяра, сол и живак, която му създала трайна репутация на магьосник. В продължение на 400 години дори част от европейските медици не били подготвени да приемат неговата холистична идея - че добрият лекар търси хармонията на всички фактори, засягащи здравето на пациента, включително тези на околната среда, психоматичните и свръхестествените.
Парацелз живеел във време, когато никой не разбирал действието на храносмилателната, кръвоносната, нервната или репродуктивната система, да оставим настрана гените и хромозомите. Но много от неговите разбирания резонират през вековете:
И мъжът, и жената имат половин семе и двамата заедно правят цяло семе… В матрицата [утробата] има притегателна сила (като кехлибар или магнит)… След като волята е определена, матрицата привлича в себе си семето на жената и на мъжа от течностите на сърцето, черния дроб, далака, костите, кръвта… и всичко, което е в тялото. Защото всяка част на тялото притежава своето особено семе. Но когато всички тези семена се съберат, те са само едно семе1.