Дракула — Немъртвият

— Куинси Харкър.

Стокър реагира така, все едно беше глътнал муха.

— Правилно ли чух? — продължи Куинси. — Наистина ли един от героите на вашата пиеса е адвокат на име Джонатан Харкър?

— Да. И? — избоботи Стокър.

— Баща ми се казва Джонатан Харкър… и е адвокат.

Няколко минути по-късно Стокър, Дийн и Куинси се събраха в малкия кабинет на Стокър. Стените му бяха облепени с плакати от златните години на Хенри Ървинг в театър „Лисеум“. Стокър изглеждаше притеснен, когато Дийн подаде на Куинси книга с яркожълта корица, върху която с червени печатни букви бе изписано:

ДРАКУЛА от Брам Стокър.

— Герой от роман! Баща ми не ми е споменавал нищо — каза Куинси, докато прелистваше страниците. Най-накрая държеше в ръцете си доказателството за лицемерното отношение на баща му към изкуството. Колко очарователно. В ума на Куинси се надигнаха стотици въпроси. И все пак… Той прехапа език. Не искаше да създаде погрешно първо впечатление и да прояви същата липса на уважение към театралните правила за добро поведение като Баримор. Нисшият стажант никога не поставя под съмнение правотата на продуцента или режисьора на една пиеса, не и ако иска да си запази работата… А Куинси дори още не беше нает.

Стокър издърпа книгата от ръцете му.

— Това е нелепо! — изръмжа той. — Името на героя идва от Джоузеф Харкър, сценограф, който работеше при нас през 80-те години. Връзката с баща ви е чиста случайност.

— Доста голямо съвпадение, не мислиш ли, Брам? — намеси се Дийн.

— „Дракула“ е мой роман и историята в него е напълно измислена.

— Никой не твърди обратното — каза Дийн. — Въпреки че май си спомням, как ти твърдеше, че си организирал четенето й в театъра, за да запазиш авторските си права. Все още не мога да разбера защо.

— Единственото, което трябва да разбереш, е, че авторското право е изцяло мое — озъби му се Стокър и след това изля гнева си върху Куинси: — Съжалявам, младежо, но в театър „Лисеум“ засега не се нуждаем от стажанти. Благодаря ви.

— Но, господин Стокър…

Стокър понечи да си тръгне, но Дийн постави ръка на рамото му и прошепна:

— Брам, изоставаме с графика. Всяка помощ за спектакъла ще ни дойде добре. Надхвърляме бюджета и въпреки това не ни достигат хора. Пък и останахме без главния си актьор.

Куинси скочи, осени го идея.

— Може да ви помогна във вашата дилема. — Двамата мъже се обърнаха. Това беше неговият миг. — А ако успея да ви доведа най-великия актьор на нашето време? За когото критиката казва: „Когато играе в пиеса на Шекспир, той преживява ролята, гази кръв и води истински битки.“

— За Бесараб ли говориш? — попита Дийн.

— Той ми е личен приятел. И съм убеден, че неговото име на афиша ще увеличи приходите ви и ще оправдае всички разходи, които ще направите оттук нататък.

Дийн повдигна вежда и започна да обмисля идеята.