Душата на императора
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Elantris #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-079-1
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Душата на императора». Краткое содержание книги:
Щеше да се превърне в напълно различен човек. Никой от останалите Белези на Същността нямаше такъв ефект; те пренаписваха част от миналото ѝ, но самосъзнанието ѝ оставаше непроменено. С последния не беше така. Той щеше да бъде окончателен. Ужасяваше я.
— Много труд си вложила — като за нещо, което никога няма да използваш — отбеляза Гаотона.
— Понякога се налага да го направиш.
Той поклати глава.
— Бях наета да унищожа картината — избълва Шай внезапно.
Не беше съвсем сигурна какво я накара да го каже. Трябваше да бъде откровена с арбитъра — това беше единственият начин планът ѝ да проработи, — но той нямаше защо да знае за тази част. Нали?
Гаотона вдигна глава.
— Шу-Жен ме нае да унищожа картината на Фрава — добави Шай. — Затова изгорих шедьовъра му, вместо да го изнеса от галерията.
— Шу-Жен? Но… той е самият автор! Защо би те наел да унищожиш някоя от творбите му?
— Защото мрази империята — отговори Шай. — Нарисувал е картината за жената, която е обичал. Децата ѝ са я поднесли в дар на империята. Шу-Жен е вече стар, сляп, едва се движи. Не искаше да отиде в гроба със съзнанието, че една от творбите му допълва величието на Империята на Розата. Умоляваше ме да я изгоря.
Гаотона беше онемял. Погледна я, сякаш се опитваше да проникне до дълбините на душата ѝ. Шай не знаеше защо изобщо се опитва; този разговор вече бе разкрил и най-големите ѝ тайни.
— Майстор от неговия ранг се имитира трудно — продължи Фалшификаторката, — особено ако не разполагаш с оригинала, за да си помагаш. Ако се замислиш, ще осъзнаеш, че е нямало как да създам фалшивите картини без неговата помощ. Шу-Жен ми предостави скиците си и ми обясни как е подходил към създаването на творбата си. Показа ми как точно да замахвам с четката.
— Защо просто не си му върнала оригинала? — попита Гаотона.
— Той умира — отговори тя. — Притежанието на някоя вещ вече не означава нищо за него. Създал е картината за своята любима. Нея вече я няма, затова той смяташе, че с платното трябва да се случи същото.
— Безценно съкровище — рече арбитърът. — Загубено завинаги заради прекомерна гордост.
— Все пак е било негово!
— Вече не — възрази той. — Принадлежало е на всеки, който го е зървал. Не е бивало да се съгласяваш на такова нещо. Да унищожиш такова произведение на изкуството никога не е оправдано.
Той се поколеба, после продължи:
— И все пак мисля, че разбирам. В постъпката ти има известно благородство. Основната ти цел е била Лунният скиптър. Да разкриеш самоличността си, за да унищожиш картината, те е изложило на голяма опасност.
— Шу-Жен бе мой учител по рисуване като малка — отговори тя. — Не можех да откажа на молбата му.
Гаотона явно не беше съгласен, но въпреки това я разбираше. Нощи! Ама че открита и уязвима се чувстваше.
„Това е важно“, каза си. „И може би…“
Но той не ѝ върна плочките. Тя не го и очакваше — не сега. Не и преди да изпълнят споразумението си; споразумение, чийто краен срок тя бе сигурна, че няма да доживее — освен ако не избягаше.
Изпитаха последната група нови печати един след друг. Всеки от тях хващаше поне за минута, както и беше уверена, че ще стане. Вече бе придобила завършена представа за душата, каквато щеше да бъде в окончателния си вид. След като приключи с шестия печат за деня, арбитърът зачака следващия.
— Това е — обяви Шай.
— Всичко за днес?
— Всичко изобщо — отговори тя и прибра последния печат.
— Готова ли си? — попита Гаотона и изправи гръб. — Почти месец по-рано! Това е…
— Не съм готова — прекъсна го Шай. — Сега следва най-трудната част. Трябва да издълбая тези няколкостотин печата до най-миниатюрния детайл, да ги обединя в едно и да създам главния печат. Това, което правех досега, беше като подготовката на оттенъците боя и скиците на някой художник. Сега трябва да съчетая всичко, за да създам окончателната творба. Последният път, когато го направих, ми отне почти пет месеца.
— А сега разполагаш само с двадесет и четири дни.
— А сега разполагам само с двадесет и четири дни — повтори Шай, но усети острото бодване на пристъп на вина.
Трябваше да избяга. Скоро. Не можеше да изчака, докато задачата бъде изпълнена.
— Тогава ще те оставя да работиш — рече Гаотона, стана и спусна запретнатия си ръкав.
Ден
85
„Да“, помисли си Шай, като се протегна от едната страна на леглото и разрови снопа записки, който бе оставила там. Масата не беше достатъчно голяма, затова бе опънала чаршафа и го бе превърнала в място, където да може да подреди отделните купчини листа. „Да, първата му любов е била от книгата с приказки“. Затова… червената коса на Каршина… Но това трябва да беше подсъзнателно. Той не го е разбирал. Значи е било заложено дълбоко в него.