Харон: Дракон на прага

Но щом веднъж се обвърза, благополучието ми стана най-важното нещо за нея. Собствените й желания изчезнаха, грижеше се единствено аз да съм винаги доволен. Намирах такова държание за унизително и въпреки това не можех да не изпитам тръпката, подхранваща самодоволството ми.

Да, обаче… Да пукна, ако проумявах как беше възможно подобен човек да попадне тук. Защо, по дяволите, бяха я пратили в Диаманта на Уордън? Вечерта на четвъртия ден след стоварването ни на Харон реших да си поговоря откровено с нея. Тя се смути и разстрои, щом й обясних колко са плитки лъжите й, но последвалите обяснения почти с нищо не отговориха на моите въпроси.

— Ами… да, прав си. Не съм администраторка. Но останалото си е вярно. Аз, ъ-ъ… се грижех за забавленията. Нали се сещаш, управниците на планетите често имат важни гости. Естествено за тях се подготвят банкети и други развлечения. Е, аз съм част от тях. Работата ми беше… да внимавам големите клечки да получават всичко, което пожелаят, за да са доволни.

Познавах добре професията й. Честичко се случваше да разследвам именно тузарите във властта и икономиката, затова бях срещал хора като Зала. Еднообразието на цивилизованите светове навяваше скука. Видял ли си един, смятай, че си минал през всичките. Дори забавленията, храната и каквото още се сетите бяха съвсем стандартни — пак в името на уравниловката, разбира се. Идеална система, само че най-високопоставените мъже и жени трябваше все с нещо да бъдат впечатлени, ако ти се изтърсят на главата в твоя малък град. С това именно се занимаваха професионалистите в сферата на развлеченията. Подготвяха и уреждаха пиршества с уникални екзотични лакомства. Измисляха всякакви фантастични изпълнения — невиждани танци на живо, а не холозаписи, невероятни акробатични номера. И ако дори сексът станеше досаден, там също вдъхваха малко диващина. Ето какво представляваше Зала — буквално бе програмирана и отгледана да върши всичко за другите. Бяха я откъснали от призванието й, затова и се впи в мен, тоест в първия срещнат. Имаше нужда от такава връзка, за да запази своеобразното си достойнство.