Кръв по снега

- Подробности. Какво стана преди скандала? За какво си говорехте? Кой какво каза?

- Едва ли мога да си спомня много - Докс се почеса по главата. - Всички се надпреварваха да правят комплименти на домакинята. Тя е много хубава жена. Разбрах, че е била голяма борба кой да я спечели. Тя се държеше мило с всички, но беше ясно, че с нея шега не бива. Говорех предимно с Мугел и Добрин. Другите двама не участваха много-много в разговора.

- Те са си такива - намеси се Ратомир. - Студени и надути.

- Надменни са, да! Показват колко ни презират. Всъщност са жалки. Все едно - махна с ръка Докс. - Не за първи път се срещам с хора, които мислят, че са повече от това, което са. В крайна сметка го разбират на собствения си гръб.

- За какво си говорихте?

- Нищо особено. Как е било пътуването. Дукум разказа за нападението. Добрин обясни, че отдавна имали проблеми с тази банда. Била голяма, нападала бързо и организирано - Докс разкърши рамене. - Грабели наред и пречели на търговията. Все се канели да пуснат войската по петите им, но така и не се наканили. Е, направихме им услуга. Друго какво - братът на хана се замисли. - Обсъдихме качеството на виното, аз минавам за познавач. Мугел също се оказа, че разбира от вино. Беше ми приятно да си говоря с него, въпреки че го виждам за първи път. Цялата вечеря вървеше много добре, дори похвалих готвача. Печеното наистина беше чудесно.

- Мугел не каза ли нещо? Нещо свързано с Венда?

- Нека да помисля - Докс бавно отпи от чашата си. - Не се сещам. Не сме обсъждали останалите. Може би е станало дума, че другите двама не са много по приказките, но нищо повече.

- Как се стигна до скандала? - попита Ратомир.

- Скандалът, да... Наистина съжалявам, че се получи така. Не исках да се караме, но бях пил доста и ме предизвикаха. Знаете за железния отряд, обкованите от горе до долу в брони войници. С Мугел обсъждахме как може да се познае кой кон ще издържи всичкото това желязо по гърба си и ще има достатъчно сили за битка. Как трябва да се дресират, нещо такова. Венда подметна, че нашите коне наистина са най-добрите. Бях поласкан и му казах, че е точно така. Той отвърна, че ги учим да тичат бързо, за да можем по-лесно да бягаме от бойното поле. Попитах го какво иска да каже. Отговори ми, че в последната битка сме избягали толкова бързо, че сме оставили да пленят престолонаследника. Така се почна. Някои неща ми се губят. Наистина пих доста.

Тримата помълчаха известно време, загледани в чашите си.

- И цяла нощ спа? - попита писарят. - И нищо не се случи?

- Вече ви казах! - Докс се намръщи. - Спах и това е! Не можете ли да го разберете!

- Искам да знам друго. Някой идвал ли е в стаята, след като се прибра?

- Кой да идва? Защо?

- Мислех си за Стрез - каза писарят. - Дали не си го пратил да види сметката на жупана?