![Седемте песни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/8/sedemte-pesni-bg-download.jpg)
Седемте песни [bg]
- Автор: Баррон Томас Арчибальт
- Серия: Мерлин (bg) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- ISBN: 978-954-2928-52-2
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Седемте песни [bg]». Краткое содержание книги:
„Омагьосващо… Читателите ще се насладят не само на действието и на добре изградения сюжет, но и на израстването на Мерлин от неопитен юноша до мъдър и грижовен магьосник. — Booklist
„Великолепно и докосващо четиво.“ — Kirkus Reviews
„Възхитително оригинална история за магии и митове.“ — School Library Journal
— Разчетох думите — обявих аз без капка гордост. — Сега трябва да се опитам да ги последвам.
— Може ли да ни кажеш малко? — прошепна Елън. Розовият светлик на зората се процеждаше през прозорците и върху бледите й страни. — Как започват?
Приклекнах до нея и огледах лицето й, изпълнено с толкова болка и обич. Започнах:
— Макар надеждата да е тъй малка — повтори Бъмбълви, като се взираше с празен поглед в шапката си. — Вярно е, вярно е, вярно е.
Риа посегна към една възглавничка с аромат на бор.
— Какво значи „и една мелодия, и много“?
— Не съм сигурен — казах аз, а Риа постави възглавницата под главата на майка ми. — Продължението гласи, че всяка от Седемте песни е част от великата, славна Песен на звездите, така че може би има нещо общо с това.
— Има, синко. — Елън направи пауза. — Какво още пишеше?
— Много неща. — Въздъхнах. — Повечето не ги разбирам. За разсади, кръгове и скрити източници на магия. И нещо за това как единствената разлика между добрата и злата магия е в намерението на този, който я използва. — Взех ръката й в своята. — След това стигнах до самите Седем песни. Започват с предупреждение.
Спрях, спомняйки си, че дори могъщата Арбаса, в чиито скут седяхме, някога е била семе. Това обаче не ми вдъхна много кураж, когато продължих:
— Душите истински и на седемте — повтори Риа. — Какво мислиш, че значи това?
Докоснах клоните на пода под себе си.
— Нямам представа. Никаква представа.
Майка ми слабо стисна ръката ми.
— Какви са самите Песни?
Макар още да мислех за въпроса на Риа, изрецитирах:
В стаята настъпи тишина. Дори камбанките на Бъмбълви мълчаха.
Най-сетне тихо аз продумах:
— Не знам как бих могъл да сторя всичко, което искат от мен Песните, и да се върна, преди…
— Да умра. — Елън вдигна ръка към бузата ми. — Има ли начин да те убедя да не отиваш, синко? — Ръката й се отпусна на пода. — Така поне ще сме заедно най-после.
— Не! Аз ти причиних това. Трябва да опитам да те спася, дори шансовете да са едно на милион.
Лицето й пребледня още повече.
— Дори това да донесе собствената ти смърт, а след това и моята?!
Риа съчувствено ме докосна по рамото. Ненадейно в паметта ми плеснаха криле и аз се сетих за още един загубен приятел, смелият ястреб, който загина в битката за Крепостта под покрова. Бяхме го кръстили Беля, най-подходящото име за него. Делата му обаче бяха още по-незабравими от писъка му. Запитах се дали духът му все още се рее в Отвъдния свят. И дали няма с майка ми да се присъединим към него, ако се проваля.
Елън стисна юмруци, когато поредният спазъм премина през тялото й. Риа посегна към купа с жълта отвара, която ухаеше силно на телешка яхния и внимателно помогна на майка ми да отпие няколко глътки. Част от течността се разля на пода, а Риа повдигна купата, докато цъкаше силно с език.