На крачка от гроба [bg]

— И аз.

След по-малко от половин час вече излизахме от бара. Преди това обаче се бях постарала да изпия доста на брой коктейли джин с тоник, затова и имаше причина да се правя, че залитам. Серджо продължаваше с намеците за котенцата и облизването, което би ме шокирало до крайност, ако Боунс не ме бе подготвил. Проклет да е, но явно това щеше да се окаже полезно.

Серджо имаше мерцедес. Понеже никога преди не се бях возила в такава кола, аз непрестанно правех двусмислени комплименти за страхотния интериор. И най-вече колко просторна била задната седалка.

— Кожата е прекрасна на допир — измърках, потърквайки буза в облегалката на седалката. — Ето затова и нося ръкавици и ботуши. Харесва ми как докосват кожата ми.

Гърдите ми почти щяха да изскочат от сутиена с подплънки. Серджо се ухили, разкривайки крив зъб, който някак бе успял да прикрие в бара.

— Престани да правиш така, малко котенце, или няма да мога да шофирам. Искаш ли да отидем вкъщи, вместо в клуба, за който ти разказвах?

Тревога.

— Не — казах, спечелвайки си яден поглед в отговор. Явно той не очакваше възражение, но нямаше начин да направим каквото искаше. Напрягайки сивите си клетки, помилвах ръката му. — Не ми се чака толкова дълго. Отбий някъде. Котенцето има нужда да бъде измито с език. — Гнусно, изпротестира разумът ми, но подканващо прокарах ръце по корема си, а после ги плъзнах по външната страна на бедрата си.

Лайна стръвта. Много добре.

Серджо задържа волана с една ръка, а с другата се протегна и опипа крака ми. Пръстите му се прокраднаха нагоре по бедрото ми, запътени с неумолима непреклонност към целта. Както бях инструктирана, не носех бельо. Мисълта за пръстите му, докосващи кожата ми, запрати вълна от отвращение по тялото ми. Бързо сграбчих ръката му и я напъхах в деколтето си. По-добре, отколкото другото.

— Още не. — Тревогата ме остави без дъх. Надявах се да реши, че е заради желанието. — Отбий, отбий.

Колкото по-скоро забиех кол в него, толкова по-добре. Ръката му, изглежда, бе щастлива там, където се намираше, но само за всеки случай аз откопчах колана си и се прехвърлих отзад.

Той ме погледна изненадано. Аз обвих ръце около него изотзад и заблизах ухото му. Двойно гнусно.

— Чакам те, Роберто, ела и ме вземи.

Колата отби отстрани на пътя. Проклятие, дори не бяхме стигнали до гората. Надявах се никой да не мине покрай нас, докато го обезглавявахме. Трудно щяхме да обясним действията си.

— Идвам, котенце — обяви Серджо и впи зъби в китката ми.

— Копеле!

Думата излетя като лай от устата ми, когато той жестоко ме ухапа.

— Харесва ли ти това, котенце? — изръмжа той, смучейки кръвта, течаща от раната. — Курва, уличница.

Бясна, със свободната си ръка извадих кола си и го забих във врата му.

— Майка ти не те ли е учила да не говориш с пълна уста?

Надавайки вой, вампирът ме пусна и сграбчи кола. Дръпнах ръката си от устата му, разкъсвайки плътта още повече, и посегнах към втория си кол.