![Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/3/smrtta-na-kral-artur-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Така кралят започнал да чете надписите за делата на Ланселот под картините, които разглеждал. Като стигнал до тези, които представяли срещата с Галео*54, той останал напълно смаян и изпълнен с тревожност. Докато ги разчитал, си казал тихичко:
— Господи, ако наистина това е смисълът на надписите, то Ланселот ме е опозорил с кралицата, защото виждам съвършено ясно, че той се е срещал с нея. И ако надписът тук казва истината, то това негово поведение ще ми причини най-нетърпимата мъка, която някога съм изпитвал, защото най-голямата низост, която би могъл да извърши спрямо мен, е да ме опозори с моята съпруга.
Сетне се обърнал към Моргана:
— Мила сестро, моля те да ми кажеш истината за това, което ще те попитам.
Тя отвърнала, че на драго сърце ще изпълни молбата му, стига да я знае.
— Закълни ми се! — настоял кралят.
Моргана се заклела.
— В името на верността, която ми дължиш и в която току-що ми се закле, изисквам от теб да ми кажеш кого изобразяват тези картини, ако знаеш истината за тях, и да не премълчаваш каквото и да било.
— Ха, сеньор! — възкликнала Моргана. — Какво говориш? Що за неща искаш от мен? Ако ти разкрия истината и авторът на тези картини узнае за това, никой освен Господ Бог не ще му попречи да ме убие.
— Кълна се в Бог — отвърнал кралят, — длъжна си да ми кажеш всичко, а аз в качеството си на крал ти се заклевам, че никой не ще ти потърси сметка за това.
— Господарю — примолила се тогава Моргана, — позволи ми, моля ти се, да не ти я кажа.
— Не! — отказал й кралят. — Длъжна си да ми я кажеш.
— Добре, щом е така, ще ти я разкрия, без да те излъжа дори с една дума. Истината — ако ти все още не я знаеш — е, че Ланселот е влюбен в кралица Гениевра още от първия ден, в който бе произведен в рицарски сан, и в името на любовта си към нея още като новопосветен рицар извърши всички свои подвизи. Ти можеше да се убедиш в това, когато дойде за пръв път да посетиш замъка „Стражата на Мъките“**55, но не успя да влезеш в него, защото те спряха на брега на реката. И когато от свое кралско име проводи в него един рицар, той също не можа да влезе. Ала щом Ке, който бе рицар на кралицата, отиде там, веднага бе пуснат да влезе, а ти за разлика от мнозина други дори не забеляза това.
— Така е — признал си кралят, — наистина не си дадох сметка за това. Иначе всичко се случи точно както го разказваш. Но не знам дали това е било заради любовта към кралицата, или заради мен.
— Сеньор — продължила Моргана, — съвсем не е само това.
— Казвай — наредил кралят.
— Сеньор, Ланселот бе влюбен в кралицата така, както никой смъртен човек не би могъл да обича. Не си позволи обаче да й разкрие любовта си нито лично, нито с помощта на посредник, а в името на любовта си се впусна в различни премеждия и извърши подвизите, които виждаш изобразени тук***56.
— Дълго време — продължила Моргана — той само страдаше, защото бе влюбен, без да бъде обичан, и дори не смееше да разкрие любовта си. Но това бе до деня, в който носеше черни доспехи и се сприятели с Галео, сина на гигантката, след като излезе победител в двубоите*57, както е изобразено на картината отсреща. После спомогна да бъде сключен мир между вас двамата и славата за това да бъде изцяло твоя. Когато Галео си даде сметка, че любовта, която Ланселот изпитва към кралицата, нараства с всеки изминал ден до такава степен, че забравя да яде и пие, той го притисна много умело с безкрайни настоявания и молби. Ланселот не издържа и му призна, че обича Гениевра и се топи от мъка по нея. Галео го насърчи да не се отчайва, като му обеща, че ще направи всичко възможно кралицата да бъде негова. И изпълни каквото обеща, защото тъй дълго увещава кралицата, че тя в края на краищата се отдаде на Ланселот, като му призна за своята любов с една целувка**58.
54
52* Разказът намеква за първата любовна среща между Ланселот и Гениевра, осъществена с посредничеството на Галео.
55
52** Резюме на епизод от Роман за Ланселот. Замъкът „Стражата на Мъките“ е омагьосан. Всеки рицар, попаднал там, остава затворник, ако не победи последователно двадесет съперници. Единствен Ланселот успява. От този момент замъкът ще се нарича „Стражата на Радостта“.
56
52*** Според Роман за Ланселот, описващ раждането на любовта на Ланселот към Гениевра, през един продължителен период героят не издава с нищо страстта си по кралицата. Сублимира чувството си в многобройни рицарски подвизи.
57
53* В Роман за Ланселот Галео, крал на Далечните острови, надарен с исполинска сила, нахлува с многолюдна армия във владенията на Артур, когото иска да направи свой васал. След първоначалните загуби, претърпени от Артур, настъпва обрат в момента, когато в сражението се намесва анонимно Ланселот, облечен в черни доспехи. Така героят печели възхищението на Галео, който става най-преданият му приятел.
58
53** И тук разказът споменава за прочутата сцена от Роман за Ланселот, когато Ланселот и Гениевра разкриват чувствата си благодарение на посредничеството на Галео и кралицата целува за пръв път своя любим. Данте обезсмъртява тази сцена в епизода с Паоло и Франческа (Ад, песен V, ст. 127–138).