Бандата от Чарлстаун [bg]

— Смятам, че трябва да обмислим и този вариант!

— Добре, прави, каквото си знаеш! Обмисляй, колкото си искаш, но запомни едно: не желая да чувам нищо по този въпрос от когото и да било, ясно?! Не забравяй, че когато завали, първото, което се стича по склона, са мръсотиите и калта! И ако някой се опита да ги прехвърли в моя двор, ти първа ще затънеш до гуша в тях!

— Благодаря ви за разбирането и подкрепата, сър! — кимна Флеърти и кръстоса предизвикателно ръце.

— А сега се измитай от офиса ми! — изръмжа началникът й, след което завъртя стола си и й обърна демонстративно гръб.

Флеърти излезе и притвори тихо вратата след себе си.

Може би не трябваше да поставя този въпрос.

Знаеше, че преследването на един сериен убиец си е достатъчно трудно и без допълнителни неизвестни в уравнението, ала нещо по случая на Натали Колдуел не й даваше мира. Подробностите някак си не се връзваха. Затова не можеше да остави нещата така.

На стола срещу бюрото й седеше Том Козловски, излъчващ обичайното си търпение и спокойствие.

Де да можеше и тя да е толкова спокойна!

Веднъж го беше попитала как успява да се съхрани от грозните моменти, а той й отговори: „Благодарение на двадесет и петте години служба и тридесетте години вярно приятелство с една кехлибареножълта течност“. Точно сега на Линда й се струваше, че надали ще може да изкара толкова дълго.

— Някакви вести от улицата? — попита тя сержанта.

— Засега нищо. Но продължаваме да клатим дърветата, та дано нещо падне! Иначе аверите от мафията демонстрират пълна готовност да ни помагат и са обявили награда за главата на нашия човек! — отбеляза гордо Козловски. Флеърти го изгледа невярващо. — Доколкото чух, става въпрос за петдесет хиляди долара. И още малко, ако не доживее до съдебния процес.

— Жестоко! А ще ни връчат ли наградата, ако го хванем ние?

— Не мисля, че отговаряме на основните изисквания. Налага се да бъдеш отрепка от най-низше ниво, за да бъдеш възнаграден!

— Е, ти поне може и да се вредиш!

— Много смешно!

— Някакви вести от Стоун?

— Именно той докладва за въпросното възнаграждение. С изключение на това засега не се е добрал до нищо, което би могло да ни бъде от полза. Онази вечер в клуба имало някаква дребна разправия. Някакъв тип размазал физиономията на едно от работещите момичета, обаче забележи — момичето приличало много на Натали Колдуел! Стоун обаче не успял да научи нищичко за него.

Флеърти изгледа Козловски напрегнато, след което сведе глава.

— Какво става, шефе? — попита той.

— Кажи ми какво ти е истинското мнение за случая „Колдуел“?

— Виж какво, не ти трябва да знаеш какво мисля! И освен това не е честно! Защото ти знаеш какво си мисля, но не ти стиска да го чуеш!

— Не си пасва, нали?