Несправедливост за всички [bg]

Не бързам да се върна в службата. Отбивам се да обядвам в ресторант „Дикси“, едно от любимите ми места, и прекарвам известно време на приказки със собственика, готин тип на име Алан Уайът. След това потеглям по дългия път към Джоунсбъро. Не изпитвам нетърпение да видя или чуя Муни. Наясно съм, че ще ми се наложи да изслушам хленченето му за ужасното събитие да убият съдия в района ни. Промъквам се покрай Рита Джоунс, седнала величествено на рецепцията, и тъкмо се каня да потъна в работа, когато Муни ми звънва.

— Трябва да дойдеш тук — казва той.

Тръгвам неохотно към кабинета му и заставам до вратата. Нямам желание да вляза вътре и да се подложа на неизбежното.

— Мисля, че трябва да оттеглиш обвиненията срещу Рафаел Рамирез — заявява той.

— Моля?

Не мога да повярвам, че дори мисли за Рамирез.

— Спомням си, че съвсем наскоро се разправяше с мен относно това как обществеността приема службата ни.

— Случаят е проблемен. Стинет защитава Рамирез. Отново ще ни изложиш, както стана с Карвър. Ще направим изявление пред пресата, че доказателствата са недостатъчни да започнем дело, но ще продължим разследването. Може пък и да открием още нещо.

Поклащам глава невярващо. Рафаел Рамирез е престъпник с дълга кариера, при това доста опасен. От няколко години е наблюдаван от наркоченгетата, но тъй като действа светкавично и убива всеки, когото заподозре, че е готов да доносничи, полицаите не успяха да отработят случая. Казаха ми, че бил мексиканец и бил в страната нелегално. Започнал кариерата си като помощник на фермер в Пиджън Фордж в началото на 80-те години. Фермерът, мъж на име Дънкан, бил намерен застрелян в обора си преди двайсет години. Според ченгетата, той научил Рамирез как да отглежда марихуана в планината близо до Гейтлинбърг. След като Рамирез овладял занаята, осъзнал, че можел да продава на едро на мексиканските си приятелчета. Те пък разпространявали дрогата из цялата страна. Рамирез е мултимилионер, който живее като просяк и често спи с месеци в гората край реколтата си. Голяма част от парите му потеглят нелегално към семейството му в Мексико. Полицаите казват, че членовете на семейството му живеят като царе в гигантско ранчо близо до Гуадалахара, докато той си стои най-вече в гората и върши цялата работа.

Рамирез контролира група от около двайсет фанатични последователи, които му помагат с реколтата и поддържат мрежата му за продажби на едро. Освен това се занимава с поръчкови убийства, поне според информаторите, които обаче твърдо отказват да свидетелстват срещу него. Не мога да ги обвиня. Рамирез е категоричен и постоянен в действията си. Ако някой от организацията прекрачи границата, умира на мига. Ако някой извън организацията се опита да го прекара, първо бива жестоко измъчван, а после убит.

Преди около четири месеца Рамирез допусна първата голяма грешка в кариерата си. Ченгетата научиха от информаторите, че младият племенник на Рамирез, Рамон, пристигнал миналата година от Гуадалахара, за да научи всичко за производството и продажбата на марихуана от чичо си. Може би Рафаел се бе изморил и мислеше за пенсиониране или пък дейността му се бе разраснала толкова много, че се нуждаеше от член на семейството, на когото имаше доверие да му помага. Както и да е, Рамон бе избраникът.