![Игра с огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/5/igra-s-ognya-bg-download.jpg)
Игра с огъня [bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Еймъс Декър #6
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-521-4
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра с огъня [bg]». Краткое содержание книги:
Самотен ловец открива трупа на млада жена край малък град в Северна Дакота. Някой е извършил аутопсия на Айрин Креймър, преди да я захвърли в пуста местност. Миналото на Айрин е обвито в мистерия. С каква цел е пристигнала тя тук преди година?
Полицаят сви рамене.
– Стюарт не стъпва в заведенията на Досън.
– А синът му? – попита Джеймисън. – Май много си пада по Каролайн.
– Шейн е симпатичен младеж. Не е някой интелектуалец, но пък е голям добряк – отвърна Кели и добави навъсено: – Права си за Каролайн, здравата е хлътнал по нея още откакто бяхме деца.
– Което е проблем, след като бащите им са основни конкуренти – отбеляза Декър.
– Почти като Ромео и Жулиета – обади се Джеймисън.
– Или като Хатфийлд и Маккой – добави Декър.
– Второто сравнение е по-близо до истината в нашия случай. Но макар че Досън и Макклелън не се погаждат и все си мерят възможностите, както каза Айда Симс, те не са истински конкуренти. Бизнесът на Хю е свързан с обслужването на работниците на Стюарт. Това е от полза и за двамата.
– Какво можеш да ни кажеш за майката на Шейн? – попита Джеймисън.
– Катрин Макклелън почина преди доста време. Рак. С Шейн бяха много близки. Всъщност той се разбираше повече с майка си, отколкото с баща си. После останаха само двамата – Шейн и Стюарт. Това определено не им се отрази добре. Катрин служеше като буфер между тях. След като тя си отиде, нещата се влошиха.
– Явно взаимоотношенията им са сложни – отбеляза Джеймисън.
– Така е – кимна Кели.
– Значи с Шейн сте приятели. Май сте на една възраст?
– Учихме заедно в гимназията. С Каролайн също. Да, бяхме добри приятели. Почти неразделни.
– Да се върнем на случая – обади се Декър. – Доколкото разбрах, Хю Досън е наел Хал Паркър да убие вълк.
– Да.
– Вълците създават ли ви проблеми?
– Могат да нанесат големи щети. Вълци, диви кучета, койоти, пуми… Способни са да унищожат цяло стадо.
– Какво друго можеш да ни кажеш за Досън? – попита Декър. – Спомена, че изглеждал приятен и общителен, но щял да те прегази, ако се изпречиш на пътя му.
– Това май ви е повече от достатъчно. Но ще ви оставя сами да си съставите мнение, като се срещнете с него.
– Каза ни, че съпругата му е загинала при нещастен случай. Какъв? – намеси се Джеймисън.
– Ужасна трагедия – кимна Кели. – Резултат от няколко взаимосвързани събития с неизбежен край. Автомобилът на Мади Досън попаднал в снежна буря. Загинала от отравяне с въглероден оксид. – Кели поклати глава. – Най-вероятно е изпаднала в безсъзнание, преди да разбере какво се случва. И все пак ужасен начин да си отидеш от този свят.
– Вярно – отвърна Декър, – но пак е по-добър от смъртта на Айрин Креймър.
18.
– Прилича на имението от "Далас" с тази разлика, че е два пъти по-голямо – отбеляза Джеймисън, докато караше по павираната алея.
От двете страни на алеята имаше редици високи дървета с гъсти зелени корони.
– А Макклелън къде живее? – попита Декър.
– В апартамент в центъра на града – каза Кели.
– В апартамент? – учуди се Джеймисън. – Той не е ли по-богат от Досън?
– След толкова възходи и падения на петролния пазар е станал доста предпазлив.
– А синът му?
– Шейн има малка ферма в западния край на окръга. Купи къщата и земята скоро след като се върна.
– Откъде се е върнал? – попита Джеймисън.
– От мисия зад граница. Служеше в армията. Постъпи веднага след като завърши гимназия. Той обича простите неща – ходи на лов, пие бира, работи за баща си, който го навиква здравата, когато не е доволен от нещо, и се опитва да се наслаждава на живота. За никого не е тайна, че според Стюарт сина му не го бива достатъчно, за да поеме бизнеса.
– А ти какво смяташ?
– Шейн не е глупав, освен това е много работлив. Често сме ходили на лов заедно. Той е съобразителен и методичен, изучава в детайли нещата, от които се интересува. Но не му пука за бизнеса на баща му. Просто така е устроен.
Джеймисън паркира пред къщата. Кели ги поведе към входа.
– Какво ни очаква според теб? – попита Декър, докато изкачваха стъпалата пред двойната врата. – Отзивчивост или нож в гърба?
– Всичко зависи от това какви въпроси имате и как ще му ги зададете.
– Доколкото познавам Декър, трябва да се приготвим за втория вариант – отбеляза Джеймисън и се усмихна на партньора си.
На прага ги посрещна жена в униформа на домашна помощница. Щом Кели показа значката си, тя отстъпи крачка назад и ги пусна да влязат. Поведе ги по коридор с под от светло дърво.
Щом се озоваха в стаята, иззад голямото бюро се надигна едър мъж, висок почти колкото Декър, но доста по-строен. Чупливата му кестенява коса сребрееше над челото. Беше гладко избръснат, а носът му очевидно беше чупен и зараснал малко накриво. Носеше черни джинси и бяла риза. Когато заобиколи бюрото и протегна ръка към Кели, Декър забеляза тъмносините пантофи с избродиран върху тях монограм Д. Стените бяха украсени с ловни трофеи.