![Младите лъвове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/8/mladite-lvove-bg-download.jpg)
Младите лъвове [bg]
- Автор: Шоу Ирвин
- Год: 1968
- Язык: болгарский
- Год: "Народна култура"
- Переводчик: Юлий Генов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Младите лъвове [bg]». Краткое содержание книги:
Звук на самолет заглуши шума на мотора. Християн вдигна глава и неволно се усмихна. Зад тях, на около двадесет метра над шосето, се носеше бавно една щука. Колко грациозна и уверена изглеждаше тя, с двете си колела, които подобно на стръвни ястребови нокти стърчаха под корпуса й! Любувайки се на откроените на фона на небето крила, той съжали, че не бе постъпил в авиацията. Летците бяха любимците на армията и на населението. Дори по време на война те се ползваха от редица привилегии и живееха като в първокласни курортни хотели. Летците бяха славни момчета, елитът на страната — млади, безгрижни и самоуверени. Християн ги беше срещал из баровете, където пръскаха пари с шепи. Събирайки се на тесни, недостъпни за чужди хора групички, те на своя особен жаргон споделяха впечатленията си от полетите над Мадрид, бъбреха за бомбардировките над Варшава, за момичетата в Барселона, за новия модел месершмит, и сякаш никой от тях не мислеше за смърт и поражение, като че ли тия понятия не съществуваха в техния затворен, аристократичен, опасен и весел свят.
Щуката летеше сега точно над колата. Пилотът се наведе от кабинката и се усмихна, Християн също се усмихна и помаха с ръка. Пилотът вдигна крилата и се понесе нататък — млад, безгрижен и арогантен — над засаденото от двете страни с дървета шосе, което се простираше пред тях чак до Париж.
Християн се излегна непринудено на предната седалка на колата. Заслушан в равномерния спокоен шум на мотора и напоения с дъх на треви вятър, който си играеше с косата му, неволно си спомни една мелодия, която бе чул на концерт в Берлин по време на отпуска. Квинтет за кларинет от Моцарт — вълнуваща и тъжна мелодия, като песен на девойка, която оплаква в летен следобед край брега на бавна река своя загубен любим. Притворил очи, в които от време на време проблясваха златисти искрици, Християн неочаквано си спомни кларинетиста — нисък плешив човек с печално лице и увиснали светли мустаци като „мъж под чехъл“ в карикатура.
„Всъщност — помисли си развеселен Християн — в такъв час би трябвало да си тананикам не Моцарт, а Вагнер. Тоя, който днес не пее «Зигфрид», е почти предател спрямо великия Трети райх.“
Християн не обичаше много Вагнер, но си обеща да се позанимае и с него, щом свърши с квинтета. По този начин може би щеше да се отърси от сънливостта си. Той отпусна глава и неусетно заспа, дишайки равномерно, със застинала на устните усмивка. Шофьорът го погледна и дружелюбно ухилен го посочи с палец на фотографа и силезийския ефрейтор. Великанът се разсмя, сякаш Християн бе извършил нещо необикновено остроумно и забавно специално заради него.
Трите коли се носеха бързо по безлюдния, залян от слънцето път: тук-таме само се мяркаха някоя и друга крава, пиле или патица, сякаш всички селяни бяха решили да се повеселят, като отидат на панаир в съседния град.
Първият изстрел се стори на Християн като рязка нота в мелодията, която продължаваше да звучи в неговото съзнание.
Следните пет изстрела, острото скърцане на спирачките и чувството, че пада, когато колата свърна настрани и изпълзя в канавката, го разбудиха. Замаян, той скочи навън и залегна зад колата. До него, дишайки тежко и зарили глава в праха, се таяха останалите. Известно време Християн лежа мълчаливо, очаквайки да види какво ще стане по-нататък. Той се надяваше, че някой ще му подскаже какво да предприеме, но след миг забеляза, че войниците гледат тревожно и въпросително към него. „Когато командва бойна част — спомни си Християн, — подофицерът е длъжен незабавно да прецени обстановката и да издаде ясни и разбрани разпореждания. Той е длъжен да запази пълно самообладание, да действа уверено и смело.“
— Има ли ранени? — попита шепнешком той.
— Не — отвърна Краус. Силезиецът бе сложил пръст върху спусъка на карабината си и надничаше възбудено иззад предното колело на колата.
— Исусе, Исусе Христе! — нервно мърмореше Бранд, сваляйки трескаво предпазителя на автомата си, сякаш за първи път боравеше с оръжие.
— Не пипай предпазителя! — остро рече Християн. — Не го сваляй — може да убиеш някого от нас.
— Да се махаме оттук — предложи Бранд. Каската му се бе изхлузила от главата и косата му беше цялата в прах. — Иначе всички ни ще избият.