Ленинград. Живот под обсада

Разбира се, това състояние на нещата често се променяло и не за добро, а ставало по-лошо, но хората нямали избор. В средата на юни 1942 г. в столови се хранели 850 хил. души, от тях около 406 хил. се хранели само там.4 Те били по-малко, отколкото през май 1942 г. (951,3 и 152 хил.), но намаляването на хората, които се хранят в столови, най-вероятно е било свързано с масовата евакуация и със запазилата се чак до края на пролетта на 1942 г. висока смъртност сред населението. Не успели да реализират целта, която си поставял Жданов, „от 15 юли да бъдат обслужвани половин милион души“ – нямало достатъчно помещения, обзавеждане, работна ръка. Основната част от столовите била в учрежденията и предприятията. Малко от тях били достъпни за цялото население.5 Заради бомбардировките, липсата на вода, осветление и гориво били затворени повечето кафенета и столови. Николай Синцов забелязва в края на септември 1942 г. „празните прозорци и закованите врати“ на някога популярното в Ленинград кафене „Норд“6.

След като през септември 1941 г. намалили дажбите с купони, започнали да записват хората за конкретни столови – иначе би било трудно да се намалят опашките и да се пресметне за колко души трябва да се готви. Асортиментът в столовите пределно точно отразява всички колебания на дажбите за хранителни продукти в града. През септември–октомври 1941 г. все още някои неща можело да се купят в столовите без купони, но те много бързо намалявали. Докато можело, предоставяли някакви „предимства“ на тези, които се хранели в столовите на предприятията и в учрежденията. И в началото на октомври 1941 г. в института, където работел инженерът Владимир Кулябко, можело свободно да получиш чай със захар. „Взех чаша чай, помолих да ми сложат четири лъжички захар, макар да е неприятно.“7 И през октомври–ноември можело да получиш без купони супа и подсладен чай в стола на Дома на учените. „Съседът ми отляво разказваше, че за един ден изял осем супи и изпил шест чаши сладък чай. А във всяка чаша чай имало по две лъжички захар! Това са почти 100 грама захар за ден“ – спомня си Дмитрий Лазарев.8 Във Всесъюзния институт по растениевъдство почнали да късат купон за супа (25 грама елда) чак от 11 ноември 1941 г. Още от края на септември 1941 г. в стола на университета станало „доста гладно“9. Характерен белег на храната в столовите в средата на есента на 1941 г. били супите и второ ястие от леща. Но за второ давали и макарони със сирене, салам, месо, макар и малко.