Спящият крал
- Автор: Хан Роналд
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #8
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Литера Прима»
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Героическая фантастика
Электронная книга - «Спящият крал». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командир Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той вече има нова цел — да се добере до базата си в Берлин. Но…
Зеп, проникнат от вярата, че гуулите трябва да подвиват опашка пред всеки Нюсли, изкрещя:
— Аз съм Зеп Нюсли, агент в служба на Сивите кардинали! Какво става тук, пу дяулити?
Рамок измънка нещо неразбираемо.
Зеп скачаше натам-насам и се държеше като същински зъл дух от приказките. Канонадата от ругатни, които избълва на родния си диалект, накара Аруула да се изчерви, а гуулите — да пребледнеят.
Макар че Мат не разбра нито дума, схвана, че спасителят им настоява да ги отведе със себе си на разпит в Златната гробница на предците си.
Вече не беше останало нищо от улицата, на която някога се е намирало високото, покрито със стъкло здание на Националната банка.
Нямаше я вече и многоетажната сграда. След като преди столетия се е съборила поради разместванията на земните пластове, руината беше станала невидима под тинята, камънака и дърветата. Там, където някога се е извисявал храмът на капиталистите, сега се намираше само един обрасъл с трева, храсталаци и кедри двайсетметров хълм.
Гуулите съпроводиха «пленниците» — с пура между зъбите Зеп Нюсли маршируваше начело на отряда им — до пещерообразен отвор в подножието на хълма. Мат немалко се зачуди, когато погледът му попадна върху големия колкото на гараж вход на банков сейф, който беше поставен в стените на хълма.
Зеп измоли от един гуул боздугана му, засили се и заудря вратата с оръжието, та ушите на Мат звъннаха. След половин минута прозвуча леко съскане. Гуулите страхливо се отдръпнаха. Портата се отвори. Мат прецени, че е дебела два метра. Зад нея имаше помещение около двайсет квадратни метра с мраморни стени. В края му се намираше втора стоманена врата, която приличаше като близначка на първата. Същински шлюз.
Зеп метна боздугана на рамо, махна с ръка на Мат и Аруула и влезе. Мнимите пленници го следваха по петите. Гуулите останаха. Портата се затвори. Бяха на тъмно. След секунди нещо изскърца и втората стоманена врата се отвори. Отново коридор. Беше осветен от безброй факли.
Пред тях стоеше гном, който приличаше на Зеп като роден брат, само дето имаше крайно плоски ходила и ушите му бяха още по-издължени. Беше с монокъл на дясното си око. В колана му бяха пъхнати чукче и длето, а в ръката си държеше дебела два сантиметра сива каменна плоча формат А4.
— Здрасти, Фанти — каза Зеп и с ръка даде знак на приятелите си да го последват.
— Здрасти, Зей — отвърна Фанти. Но когато понечиха да минат покрай него, той извика: — Момент! — Погледна Мат и Аруула. — Вашите имена?
Мат представи себе си и Аруула. След това Фанти положи плочата на пода, клекна пред нея, измъкна чукчето и длетото и вещо издълба имената им в камъка.
— Трябва да има ред най-сетне — рече той.
— Фанти е нашият регистратор.
Мат и Аруула се огледаха. Бяха колкото изумени, толкова и любопитни. Също и коридорът, през който сега минаваха, беше целият облицован в мрамор. Що се отнася до подземните помещения на Националната банка, старите швейцарски банкери наистина са живеели изискано. Отгоре на това всичко беше така излъскано, че човек можеше да седне и да се храни на пода.
Гласовете им глухо кънтяха в празния коридор, но това се промени, когато завиха надясно в едно огромно помещение.
— Ауу…
Мат спря и заразтрива очите си като заслепен. Отляво и отдясно, пред и зад тях, подобно на стелажите в библиотека бяха натрупани десетметрови камари златни кюлчета. Трябва да бяха стотици хиляди, които на светлината на факлите грееха и хвърляха отблясъци. Матю Дракс се почувства като в страната на приказките.
Когато минаха покрай две гигантски грамади, Аруула, която съвсем не умееше да цени златото, издрънча с меча си в кюлчетата, Фанти незабавно я призова към ред, заплашвайки я със «съдебно предупреждение».
В края на планините от кюлчета, на около четирийсет метра от входа на помещението се натъкнаха на трима гноми с остри, извити нагоре обувки и сбръчкани лица. Изглежда, бяха достигнали доста напреднала възраст. Седяха на малки столове до малка дървена маса и с кожена кутия играеха на зарове. На масата и до тях бяха натрупани златни кюлчета, за които очевидно тръскаха заровете. Забелязаха пристигащите едва когато Фанти се обади с едно сдържано покашляне. Тримата стари гноми се обърнаха и ги погледнаха. Когато зърнаха Зеп, намусеността им се стопи. Най-старият захвърли на масата чашата със заровете, завъртя се на столчето си и го измери с поглед.
— Пу дяулити — рече той. — Нашият Зепчо се върна!