Грехопадение
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Грехопадение». Краткое содержание книги:
Ще станете свидетели на сладострастно пътешествие, завършило с откриването на опасна тайна…
— Мили Боже! Принудиха те? — Знаеше, че браковете по сметка са нещо обичайно.
Всъщност първият брак на майка му й е бил наложен, но това е било много преди той да се роди, ето защо му се струваше твърде далечно.
— Всичко е вече минало. Слава Богу, вече не съм задължена на Гросвенърови. — Усмивката й бе горчива. — Брачният договор бе категоричен по този въпрос — взеха ми земите. Чичо ми се подписа от мое име, когато бях на седемнадесет години.
— Много удобно за тях.
— Много. Хайде да сменим темата, пролетта е прекалено красива, за да се ровим в миналото. Сега вече знаеш всички мръсни факти от моя живот и ако все още желаеш да споделяш компанията ми, след минути ще бъдеш в Бърли Хаус.
— Желая, и то много. — Паша я погали нежно по ръката. — А колкото до мръсотията — добави той с усмивка, — боя се, че твоите скандали бледнеят пред моите. Затова по-Скоро е уместен въпросът дали ти желаеш компанията ми.
— Не виждам нито една разумна причина, но я желая.
— Според мен значението на здравия разум твърде се надценява. — Паша се наведе и целуна розовата й буза.
Той бе като живителна струя в ежедневието й — изтъкан от нежност, добро настроение и необуздана страст.
— Много се радвам, че дойде с мен. — Трикси докосна мъжествено очертаната му брадичка и прокара пръст по изящната извивка. — Много.
— Не можа да се отървеш. — Затисна пръста й със своя и го вдигна до устните си, за да го захапе нежно.
Виолетовите й очи проблеснаха топло от неподправената еротична нежност. Обхвана ръцете му с длани и благодари на всички богове затова, че я бяха срещнали с него.
— Вярваш ли в чудеса?
— Да — прошепна неверникът Паша.
В един кратък момент пролетната утрин се изличи от мислите им, чаткащите копита и люшкащата се карета изчезнаха, ритъмът, танцът и пулсът на вселената замряха.
Паша пръв наруши мълчанието с възпитавана години наред хладнокръвност и вродена склонност да избягва емоциите.
— Коя играчка мислиш, че Крис ще хареса най-много?
Трикси с усилие си възвърна самообладанието.
— Британската армия. — Успя дори да се усмихне. — Никога няма да мога да ти се отплатя за радостта, която ще му доставиш.
— Май се сещам за един начин. — Музиката на тайгата звънна в плътния му глас. Тъмните му очи излъчваха източна магия.
— Дръж се прилично — предупреди го Трикси, притеснена от този поглед.
— Добре.
— Говоря сериозно! — Гласът й внезапно потрепери.
— Абсолютно.
— Обеща ми! Даде ми думата си!
— На публични места няма да се приближавам на повече от метър. — Обещанието щеше да изисква изключителен самоконтрол от негова страна.
— О, мили Боже! — Трикси го желаеше отчаяно, защото, я възбуждаше до краен предел. Самата му близост я разтопяваше.
— Не знам дали ще смея изобщо да те погледна… когато, има хора наоколо.
— Разбира се, че ще не поглеждаш. — Взе ръката й и й, заповяда: — Погледни ме!
Клепките й потрепнаха за миг и тя вдигна поглед.
— Всичко ще е наред — увери я хладнокръвно, потиснал внезапното си желание. — Ти ще бъдеш идеалната домакиня, а аз ще бъда дискретен и няма да парадирам с нищо, защото англичаните се дразнят от френската емоционалност. Освен това ще помогна на Кристофър да сглоби играчките, защото имам двама по-малки братя и съм много добър в игрите.
— Мислех, че си запознат само е любовните — подкачи го тя, след като се почувства малко по-уверена от успокояващите му думи.
— Разностранна личност съм.
— Колко разностранна? — измърка Трикси.
— Ще видиш довечера, когато всички заспят.
— Имам идея! Да си легнем рано! — Погледът й бе палав.
— Или една следобедна дрямка? Я си помисли.
Кристофър излетя като куршум от вратата на Бърли Хаус веднага щом каретата спря пред нея, а след него се втурна бавачката му.
— Мамо, мамо, мамо! — развика се четиригодишното хлапе и се втурна по застланата с чакъл пътека.
Трикси скочи от каретата още преди да е спряла напълно, падна на колене и прегърна развълнуваното дете.
Притисна то до себе си и от очите й се зарониха сълзи на щастие, почувствала отново в прегръдката си скъпото телце, чието ухание я заля със сладки спомени.
Беше си у дома!
Но четиригодишните не обичат да ги стискат и само след секунди Крис започна да шава в ръцете й.
— Какво ми носиш? — извика той и се изтръгна от прегръдката й, пристъпвайки от крак на крак с разпилени тъмни къдрици и светнали очи. — Кати видя каретата, а аз познах, че си ти. Казах й, че си ти. Кати, видя ли, че е мама!