![Метеоритът [Deception Point - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/8/meteoritt-deception-point-bg-download.jpg)
Метеоритът [Deception Point - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Метеоритът [Deception Point - bg]». Краткое содержание книги:
Дълбоко в арктическия лед се намира нещо смайващо. То е очаквано от години. В него се крие невероятна загадка.
Рейчъл Секстън е изпратена в арктическата станция, за да подвърди автентичноста на находката. Това, на което се натъква, поразява с мащаба си и заплашва да хвърли света в хаос. Но Рейчъл е безпомощна, защото „артефактът“ се пази от отряд съвършени убийци. Кой ги е изпратил? И защо?
Отговорът е с гриф „Свръхсекретно“.
Толанд се подсмихваше — явно вече бе виждал драматизирането на появата на метеорита на остров Елзмир. Корки започна да спуска образеца.
— Нашият метеорит се приближава към Земята… и когато стига съвсем близо, гравитацията ни го привлича… скоростта му се увеличава…
Той спускаше буцата все по-бързо, имитирайки земното притегляне.
— Сега се движи адски бързо — въздъхна Корки. — С повече от петнайсет километра в секунда! На сто трийсет и пет километра от земната повърхност е подложен на триене с атмосферата. — Той силно разклати камъка, докато го спускаше към леда. — Когато стига на сто километра, започва да излъчва светлина! Сега плътността на атмосферата се увеличава и триенето е невероятно! Въздухът около метеорита се нажежава и повърхностният материал се топи от горещината. — Ученият започна да издава звуци, наподобяващи съскане при пържене. — Сега пада под осемдесет километра и температурата на външния му слой достига осемстотин градуса!
Пред смаяния поглед на Рейчъл прочутият астрофизик още по-яростно разтърси метеорита, като придружаваше демонстрацията с детински звукови ефекти.
— Шейсет километра! — Корки вече викаше. — Нашият метеорит се сблъсква с атмосферната стена. Въздухът е прекалено плътен! Той рязко намалява скоростта си с над триста пъти по силата на гравитацията! — Марлинсън издаде звук като от ударени автомобилни спирачки и забави спускането на камъка — мигновено изстива и престава да свети. Повърхността му се втвърдява и от течна става овъглена.
Когато Корки коленичи за последното действие от представлението си, Толанд изпъшка.
— И накрая нашият огромен метеорит стига до най-долния пласт на атмосферата… — Коленичил на леда, той насочи образеца към земята. — Лети към Северния ледовит океан… ъгълът е полегат… пада… все едно ще отскочи от водната повърхност… пада… и… — Астрофизикът допря камъка до леда. — БАМ!
Рейчъл се сепна.
— Ударът е ужасен! Метеоритът избухва. Навсякъде се разхвърчават парчета. — Корки имитира забавено движение и запремята образеца по невидимата океанска повърхност към краката на младата жена. — Един фрагмент продължава да се носи към остров Елзмир… Изскача на сушата… — Той го плъзна по езика на обувката й и спря до глезена й. — И накрая спира високо върху ледника на Милн, където снегът и ледът бързо го затрупват и го защитават от атмосферна ерозия. — Марлинсън усмихнато се изправи.
Рейчъл бе впечатлена.
— Доктор Марлинсън, обяснението ви беше изключително…
— Ясно ли? — подсказа и Корки.
Тя се усмихна.
— Да, казано с една дума.
Астрофизикът пак й подаде образеца.
— Погледнете разреза.
Рейчъл се втренчи във вътрешността на камъка, ала не забеляза нищо особено.
— Наклонете го към светлината — помогна й Толанд. — И го разгледайте внимателно.
Тя поднесе образеца към очите си и го наклони към ослепителните халогенни прожектори. И ги видя — метални включения, блестящи в камъка. Десетки, пръснати из цялото напречно сечение като капчици живак, всяка около милиметър.
— Тези мехурчета се наричат „хондрули“ — поясни Корки. — И се срещат единствено при метеоритите.
Рейчъл се вторачи в тях.
— Никога не съм виждала такова нещо в земна скала.
— И няма да видите! — заяви той. — Хондрулите са геологична структура, която просто не съществува на Земята. Някои са изключително стари — може би най-древните материали във вселената. Други са много по-млади, като тези в ръката ви. Хондрулите в този метеорит датират едва от около сто и деветдесет милиона години.
— Наричате хондрули на сто и деветдесет милиона години млади?!
— По дяволите, да! От космологична гледна точка това е вчера. Въпросът тук обаче е, че този образец съдържа хондрули — категорични доказателства за наличие на метеорит.
— Добре — отвърна Рейчъл. — Хондрулите са категорични доказателства. Ясно.
— И накрая — въздъхна Корки, — ако овъглената кора и хондрулите не ви убедят, ние астрономите имаме един елементарен метод за потвърждаване на метеоритния произход.
— А именно?
Астрофизикът небрежно сви рамене.
— Просто използваме петрографски поляризиращ микроскоп, рентгенов флуоресцентен спектрометър, неутронноактивиращ анализатор или индукционен плазмен спектрометър, за да измерим феромагнитните съотношения.
Толанд изпъшка.
— Сега пък се перчи. Иска да каже, че можем да докажем метеоритния произход на дадена скала просто като измерим химическия й състав.