Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Не бих отделил толкова внимание на тази случка, ако не смятах, че така ще мога да обясня най-добре какво огромно влияние оказва новата форма върху онзи, който я приема. Не след дълго вече бях също толкова вълк, колкото бе и моята малка приятелка. Ако някога решите да се занимавате с изкуството на преображението, бъдете изключително внимателни. Останеш ли прекалено дълго в нечия чужда форма, много е вероятно, дойде ли време да си върнеш истинския облик, да установиш, че не искаш да го направиш. Признавам, малко преди да стигнем вековната гора, обитавана от Белар — Богът Мечка, аз вече бях започнал да се замислям доста сериозно за удоволствията на волния вълчи живот и ловуването из равнината, за сладкото скимтене на малките и за преимуществата на това да имаш свой спътник в живота.
Щом навлязохме в гората, се натъкнахме на дружинка ловци. За почуда на своята спътница, аз веднага приех човешката си форма и се приближих към тях.
— Имам послание за Белар — казах им.
— Как да разберем дали казваш истината? — отвърна един як мъжага с рунтава брада. Защо, по дяволите, алорните не пропускат възможността да ступат някого?
— Истина е, защото аз казвам така — заявих му наперено. — Посланието е важно, затова престани да ми демонстрираш мускулите си и ме заведи веднага при Белар.
В този момент един от алорните забеляза моята спътница и запрати копието си към нея. Така и не бях помислил как да я скрия. Затова просто спрях копието насред полет и го оставих да си виси във въздуха.
Алорните до един зяпнаха леко потръпващото копие, което очевидно нямаше никакво намерение да пада на земята. И понеже ме бяха ядосали, поразкърших съзнанието си и счупих копието на две.
— Магьосничество! — простена един от тях.
— Каква невероятна проява на схватливост от твоя страна, друже — казах саркастично, имитирайки най-добрите постижения на Белмакор. — А сега веднага ме заведете при Белар, ако не искате да ви превърна в мухоморки. О, между другото, вълчицата е с мен. Следващият от вас, който се опита да й стори нещо, ще трябва да носи карантията си в шепи през останалата част от живота си. — Понякога се налага употребата на цветист език, ако държиш да привлечеш вниманието на някой алорн. Махнах на вълчицата и тя дойде до мен, като не пропусна да се озъби на ловците. Зъбите й бяха наистина прекрасни — дълги, бели и остри като кинжали. На техния фон авторитетът й пред алорните мигом скочи.
— Браво на теб — изръмжах й аз одобрително.
Тя махна приятелски с опашка и хвърли последен застрашителен поглед към тъпоглавите варвари.
— Сега ще вървим ли при Белар? — рекох с най-цивилизования си тон, който понякога стряска алорните повече и от най-лютата закана.
Открихме Бог Белар насред построен набързо лагер, на няколко мили навътре в гората. Той изглеждаше много млад, почти момче, но аз добре знаех, че е приблизително на годините на моя Учител. Още преди да го срещна за пръв път, вече бях по-дочул едно-друго за него и подозренията ми се оправдаха. Заварихме го заобиколен от стадо напращели русокоси алорнски девици, които изглеждаха изцяло завладени от неговия чар. Е, той все пак е Бог, но обожанието на тези девойки май не се дължеше единствено на религиозните им убеждения.
(Добре де, Поулгара, хайде просто да забравим за това, става ли?)
Алорните в горския лагер бяха разхайтени, недисциплинирани и в по-голямата си част пияни като пънове. Те се майтапеха свойски с Господаря си, без да му демонстрират и частица от уважението, което един простосмъртен дължи на своя Бог.
— Добре дошъл, Белгарат — поздрави ме по име Белар, макар никога преди да не се бяхме срещали. — Как е моят любим най-възрастен брат?
— Не е добре, Господарю — отвърнах му кратко, но с нужния респект. Макар да държеше халба в едната ръка и момиче — в другата, той все пак си оставаше Бог. Затова реших да не си позволявам излишни волности. — Твоят брат Торак дойде при моя Учител, удари го и открадна един камък с огромна стойност, който му беше поверен от самия УЛ.
— Какво? — изрева по-малкият брат на Алдур, разливайки бирата в полите на момичето. — Сферата е у Торак?
— Именно, Господарю. Моят Учител ме изпрати да съобщя, че те моли да дойдеш при него по възможно най-бързия начин.
— Така и ще направя, Белгарат — увери ме Белар и връчи полупразната халба на румената девойка. — Торак използвал ли е вече Сферата?
— Предполагаме, че не е, Господарю. Моят Учител настоява да побързаме, за да не позволим на Торак да овладее изцяло силата на Сферата.
— И е абсолютно прав — съгласи се Белар.
Той хвърли един поглед на вълчицата, която бе приседнала в краката ми.