Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Алек мръдна и закри гледката. Понечи да й върне кинжала, ала се отказа, когато видя разстроеното й лице.
Джейми ужасено се отдръпна, сякаш оръжието бе на дявола.
— Това е твое, нали? — попита той, — смутен от безпричинния страх в очите й.
Джейми се отдръпна. Погледна отново към мъртвия мъж и дълбоката дупка на шията му. Алек пристъпи напред и застана пред разбойника.
— Какво има, жено?
Тя бавно се извърна към него.
— Не искам този кинжал. Хвърли го! Имам друг.
— Той е мъртъв, съпруго — заяви Алек, опитвайки се звучи спокойно. — Не е нужно да го гледаш. Повече не може да ти причини болка.
— Да, той е мъртъв буйно кимна тя. — Ти ме хвърли във въздуха, Алек. Също като…
— Боров кол?
Тя отново кимна.
— Ти го уби като на игра, милорд. Никога досега не бях виждала…
Думите й заглъхнаха. Алек въздъхна.
— Добре че си го забелязала — рече той.
Джейми го изгледа удивено и отстъпи още няколко крачки.
— Добре е, че съм го забелязала? Нима си мислиш, че ти се възхищавам, съпруже мой? — Спря, за да си поеми дъх и за да успокои болката в гърлото си. Погледна към кинжала, които Алек държеше. — Моли те, хвърли го. Не искам да го виждам повече!
— Видът на кръвта ли те разстройва? — попита младият мъж. Не можеше да разбере поведението й. Само преди минута се бе държала като истинска тигрица, а сега беше като уплашено дете.
Алек отново се опита да и успокои и хвърли кинжала през рамо.
— Да… Искам да кажа не — смънка Джейми.
— Да или не?
— Ти ме попита дали видът на кръвта ме разстройва! — припряно обясни девойката. — И аз ти отговорих.
— Така ли?
Тя прокара пръсти през косата си и прошепна:
— От онази кръв ми прилоша.
От устните й се отрони дълбока въздишка. Имаше намерение да му каже, че бе свикнала да вижда кръв, че е лечителка и вече бе почиствала толкова много кръв, че цяла река можеше да почервенее, ала нямате сили да обяснява толкова дълго.
Освен това сърцето й се свиваше от болка при мисълта колко лесно той се бе съгласил да се откаже от нея. За него конят бе по-важен от жена му. Сигурно цял месец щеше да сънува кошмари.
Алек внезапно се протегна и я привлече в прегръдките си.
— Ако направиш още една стъпка, ще паднеш върху онази купчина.
Джейми се озърна през рамо, видя проснатите едно върху друго тела и коленете й се разтрепериха. Щеше да се свлече на земята, ако той не я държеше.
Макар да бе разстроена, девойката не можа да не забележи колко нежен бе съпругът й. Странно! Такъв огромен и силен мъж! А как само се бе справил с четирима въоръжени бандити! Та той дори не се бе изпотил!
Миришеше на хубаво и Джейми се облегна на гърдите му.
— Наистина ли го мислеше? — прошепни тя.
— Да съм мислел какво? — Тъй като тя мълчеше, Алек повдигна брадичката й и се взря в очите й. — Да съм мислел какво, съпруго моя?
— Когато каза на онзи ужасен мъж, че може да вземе мен, но не и коня. Наистина ли мислеше това, което каза?
Кинкейд щеше да се разсмее, ако тя не бе толкова сериозна.
— Не.
Джейми облекчено въздъхна.
— Тогава защо звучеше толкова искрено?
Гласът й бе тих като шепот, но той я чу. Алек не можеше да разбере защо бе толкова разстроена. Да се откаже от нея? Никога!
— Исках да го накарам да си мисли, че владее положението, момичето ми.
— Но той наистина владееше положението, Алек! Имаше нож!
— А, разбирам. — В гласа му се прокрадваха весели нотки. — Тогава и мъжете, които ме бяха заобиколили, също владееха положението, така ли?
— Ами, не — прошепна Джейми. — Искам да кажа, че бяха въоръжени, но ти бе този, който… владееше положението.
Преди Алек да успее да отговори нещо, тя добави:
— Всичко бе номер, нали? Ти го излъга.
— Да, излъгах го.
Тя отново въздъхна, ала внезапно си припомни преживения ужас и потръпна. Бързо се отдръпна от него. В гърдите й отново се надигна гняв. Очите й искряха. Алек нямаше никакво понятие какво я бе ядосало. Тази жена бе истинска загадка.
Без да обръща внимание на сърдитата й заповед да я пусне, Кинкейд я прегърна през раменете, притисна я към тялото си и я поведе към мястото, където Даниел бе събрал конете.
Джейми не му благодари, когато той я повдигна и я сложи върху гърба на Уайлдфайър. Държеше главата си наведена, докато й подаваше юздите, Ръцете му докоснаха нейните и тя се стресна. Бързо се отдръпна.
— Погледни ме!
Той изчака тя да се подчини на заповедта му и едва тогава заговори:
— Днес прояви голяма смелост, съпруго! Гордея се с теб.
Очите й се разшириха от изненада. Алек се усмихваше. Току-що бе открил много лесен начин да спечели благоразположението й — похвалите. Явно всички жени обичаха мъжете им да ги хвалят от време на време. Алек си каза, че трябва да запомни това.